Когато плачем и ни е тъжно, и страдаме, и ни боли това е Детето, което плаче. Ние сме тези, които трябва да го гушнат, да поговорят с него, да му кажат, че няма нищо страшно, че ще мине и че сме с него, сега. Да бъдеш едновременно и голям и малък е въпрос на цялост, на приемане на тази твоя цялост и позволяване на разширението й.
Когато сме най-самотни, всъщност никога не сме сами.