Тази водена медитация е подходяща за всеки и по всяко време. За всеки, който желае да се освободи от товара на минали спомени, емоции, мисли, убеждения, които намира за спиращи неговия път нататък.
Как да приема нежелана промяна?
Скочих от стола, взех едно въже за скачане, което стоеше захвърлено в ъгъла и започнах неистово да удрям по дюшека на леглото. Удрях и плачех. Плачех и чистех душата, сърцето, ума, тялото. Изхвърлях, освобождавах. Правех избора:
„Няма да живея в болка.“
Беше първото нещо, което същността ми подсказа като стъпка към приемане на промяната. Разбира се, че първо ще се разгневя, защото бях сърдита на целия свят.
♪ Обичат ли ме?
Обичан ли си? Ако въпросът стои пред теб, тук ще научиш как сам да си отговориш. Преди това стоят други два въпроса:
Как да простя?
Всеки може да причини болка на някого и всеки може да прости. Всеки. Няма по-добри и по-лоши. Има по-неосъзнати и по-осъзнаващи. Нужна ли е прошката? Не зная. На вас нужна ли ви е? Този текст, упражнение и медитация са за онези, които осъзнават необходимостта от прошка. Онези, които все още копнеят за мъст и наказание, за въдворяване на справедливост по техен или други начини, точно сега, все пак имат шанс да прозрат ненужната тежест на обидата, безсмислието на товара от миналото, унищожителната сила на спомените и най-вече потенциала на живота след прошката.
20 заблуди, че печелим време – 4 част
Как сами си губим времето? Завист. Надменност. Сравняването с другите. Живеене в миналото. Явлението „Драма куйн“. Ако вие не сте това, но срещате подобни образи, как те да не отнемат вашето време и да не оцеляват на ваш гръб?
20 заблуди, че печелим време – 3 част
Тоталните заблуди, че печелим време с чакане, с опитите да се харесаме на другите, с премълчаването, с лъжата, с оплакването, всъщност ни губят така ценното време. Да поразсъждаваме как и да си огледаме живота на практика! Осъзнаването е първата стъпка към промяната. А, промяната ще ни върне и времето.