Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Казват, че идваме знаещи и постепенно забравяме това божествено-човешко знание. А, може би, не? Нашите дълбоки ценности са вкоренени в душите ни. Те са там. Да си припомним някои от тях през думите на герои от детски филмчета:
Майка, която не може да приеме бащата на своето дете, не може напълно да приеме и детето. Затова тя не може да го обича с безусловна любов. А тогава детето губи достъпа и до двамата си родители. Сега отношенията с майката ще бъдат тежки вътрешно. Детето или ще угажда на майката, боледувайки често (като така „изгаря“ агресията към майката), или активно ще протестира. Но нито в първия, нито във втория случай няма да има открита любов между майката и детето.
Всеки говори за майката, когато си обяснява житейските решения, преживявания и резултати. „Горките майки“- казват едни. „Да, живее майката“ – скандират други. А, трети не могат да се справят с войната между „обичам мама“ и „ненавиждам майка си“ цял живот.
Зa да бъдеш себе си, се иска смелост, кураж и сила. Защо? Пак ще напомня: Защото не са много онези, които ще срещнеш по пътя си. Ако е много силно чувството ти за принадлежност към групата, ще си следваш правилата на стадото и ще си плащаш данъка за това. Някой ще те води за носа, но пък няма да си сам на пътя. Е, няма да те води в твоята посока, а в своята си. Ще обслужваш чужд сценарий. Ще играеш масовка в нечий чужд филм, вместо главната роля в собствения.