Yes-man, No-man

1 min за четене

No-man

Една от първите думички, които малките деца научават е „Не“. Преди да изговорят името си или да произнесат „мама“, „тате“, „баба“, „дядо“, кака, бате, леля, чичо…..“аз“……се научават да казват „Не“. Дали защото е лесна дума, дали защото често я чуват и дали защото не се боят да заявяват желанието си…“защото, защото“…каквото и да е обяснението….

Спомнихте ли си?

С годините, семейството, общността, с разни методи – награди и наказания, притъпяват умението ни да заявим себе си. Мама ни отучва с „извиване на ръчичките“ от любов, татко с „гордост и мълчание“, системата с наказание….Кой си ти, че да определяш

кога е „Да“ и кога „Не“?

Спомнихте ли си?

Тонът ми не цели да обвинява, а само да ни припомни, че във всеки момент можем да застанем до себе си и да отстояваме истинските си нужди. Да кажеш „не“ е ключът към нашето себезапазване – да го усетиш вътре в себе си, да си го чуеш и изречеш(умение от ЕИ). Да бъдеш асертивен(също умение от ЕИ), да очертаеш границата, която другите НЕ минават и да уважиш границите, които НЕ трябва да минаваш.

Да се заявиш без да обидиш!

Как?

Първо усещаме отговора в себе си. Усещаме го, ако сме в съзнание и се допитваме, разбира се. Следва изразяването – показване, казване. Имаме жестове, мимики, думи. Кои и как да ползваме, за да заявим и отстоим собствените си граници и това да не обявява война? В основата на всичко това стои уважението.

Аз не съм повече или по-малко от другия, нито той от мен.

Вярвам в добрите намерения. Всяко намерение, в изначалността си е добро. Всеки се страхува, всеки иска да се опази и спаси света си. Да признаем правото на другия да съществува такъв, какъвто е  сила, която ни дава енергията да отстоим също така нашето право на „бъдене, каквито сме“.

Нищо лично, нищо лошо – ама наистина!

И не забравяме, че се занимаваме сам със себе си – отговорни сме за нашите мисли, чувства думи, поведение, вярвания…и т.н. Другите са това, което са!

Понякога си „най-жестокото и безскрупулно“ същество, защото не даваш обяснение…Понякога, дори и да искаш да обясниш, не могат да те чуят….Понякога, точно затова и казваш „Не“.

Когато кажеш НЕ!

И си честен….Когато заявиш, че имаш своите отговори, решения, чувства, ти отваряш нови врати, както пред себе си, така и пред другите. Това е свободата, която даваме на себе си и не отнемаме на останалите. Не губим време в заблуди, не хабим енергия във въртене на педали на едно място. Запазваме здрава тяло, психика и себеуважение. Уникално е как всяка наша стъпка ни мотивира за следващата. Нужно е да направим днешната. Само днешната.

Едно НЕ е голямото ДА за всеки, всъщност!

Ако има път, идват и новите варианти на живот, но чак след като има НЕ на предишния.

 

2 Responses

  1. Нели

    Много интересно четиво, което лично ме засяга. Моето име е комбинация между НЕ и ЛИ. И винаги много съм обичала ЛИ-то си, защото е израз на нескритото ми любопитство ( в моите представи – любознателност ;-)) Но към НЕ -то си винаги проявявах съмнения и много трудно се научих да го казвам честно, искрено и без скрупули, че мога да обидя другия. Дори не съм сигурна, че съм постигнала задоволителен успех в тези си стремежи …… Така, че много полезно за мен четиво!

Leave a Reply