Думи-стрели, думи добри…

3 min за четене

Думи-стрели

Мога да удрям с думи, да наранявам, да убивам дори. Забивам острието и въртя бавно. Наслаждавам се на неспособна на другия да опровергае „жестоката истина“… 

Това мога да съм аз. А мога и да не го избера. Хората харесват битките с думи. Едни да играят главните роли, други да са само слушатели на двубоите. Нещо повече, създали сме си убеждение, че има Истина и че „в спора се ражда Истината“. Бий, до победата! Знам какво е това. Нали съм от „шоуто“? Все пак, ще отбележаа, че е едно да е шоу, зрелище, забава, друго е да си говорим така в живота. С кого говорим така? С любимите, с децата си, с родителите, дори с приятелите. За колегите, няма и нужда да споменавам. Така си живеем във войната с думите.

А, защо?

Мислите идват, после и думите. Нещо отвън провокира в нас точно определените отговори, реакции, изразяването им. И когато не осъзнаваме какво точно се случва и от какво точно се нуждаем, ставаме жертви на собствените си думи. Представете си, че преди да отговорим или попитаме, заявим и твърдим нещо, някаква сила  спре времето и ни даде шанса да се замислим и да изберем съзнателно какво да направим. С дистанционно паузираме разговора и премисляме:

  • Какво чух?
  • Как се чувствам от това?
  • Как искам другия да се почувства от това?
  • Какво да направя за целта?
  • Какъв ще е резултата?
  • Накъде ще ни придвижи той?

Хм! Доста въпроси за краткото време преди отговора. Спокойно, нали се разбрахме, че сме стопирали разговора.

Хипотетично

Какво може да се случи? Думите са „на езика ни“:

  • Да ги изстреляме и да причиним рана на другия, защото искаме да ударим противника, да го съборим и той да се съгласи с нас. Т.е да победим.
  • Да ги изтрием и да причиним рана на себе си, защото неизговорените думи, които напират, стискането на езика зад зъбите, се превръща в отрова за тялото ни.

или

  • Да намери начина да ги пуснем на свобода, така че да достигнат до онзи, който е готов да чуе нашата истина, но не защото сме „единствените прави“, а защото слагаме и своята позиция в пространството.

Изборът зависи от осъзнаването, намерението и умението ни на говорене. Учим се, за да имаме свободния избор. Иначе, сме роби на инертното и матрично съществуване.

Нямаме нито една излишна мисъл, емоция, преживяване, среща….

Учим се как да ги чуваме, виждаме, осъзнаваме и ползваме за наше и общо благо и добро.

Думи добри

Да имаш остра, бърза и умна реч е умение., дори талант, но аз имам и сърце….Когато чуваш със Сърцето си мислите на собствения Ум, можеш да благодариш на Егото си за желанието да те брани и да промениш посоката и адреса на острието. Стрелите могат да летя високо и да бъдат посланици на същата тази „Истина„, без да е „жестока“, защото няма да убие. Тя може да достига до нас по мек, любящ и смислен начин…..

Казано с думи прости:

Можем да изразим своята автентичност по ненараняващ другите начин. 

Нужни са ни умения от Емоционалната Интелигентност и техники от Говорно-гласовата култура.

Калина

Контакти за консултации и обучения

10 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *