Чуй тук( Епизод 14): https://tobekalina.com/audio-blog/

Темата ми бе подсказана от един от вас, читателите на tobekalina.com. Получих писмо. Винаги се радвам и откликвам на обратните ви връзки. Ще се радвам, ако и вие споделяте. Адресът е в контакти: https://tobekalina.com/kontakti/.

Писмото

„Здравейте! Изчетох някои от Вашите статии, помогнаха ми да се замисля за мен и моите избори. Благодаря Ви! От известно време се чудя, защо хора, които искат да се сближат с мен, да ме опознаят, когато са в присъствието на семействата си и познати все едно не ме познават, интересът и усмивките, които иначе получавам от тях, го няма. Пояснявам – не става дума за интимни връзки. Преместих се на ново място и две от съседките проявиха инициатива за опознаване. Аз за себе си, вече съм избрала отношение към тях, но не виждам логика в това: една крачка към мен, една назад…Не съм изпадала в конфликтни ситуации с техни роднини, та да е вид солидарност…Вие как виждате нещата?

П.П Смятам че или се приемаме такива каквито сме или се разпръсваме кой откъде е,  по неговия си път.“

Отговор: Приятелството като личен избор

„Здравейте, М.!

Радвам се, че сайтът Ви провокира. Ето и моят отговор на питането Ви, относно хората, които първо са привлечени от нас, а после се отдръпват или близостта им зависи от други фактори. Преди всичко, добре е да осъзнаваме защо хората се приближаваме едни към други или не. Тръгваме винаги натам, където ни е интересно. Забележете: имаме ИНТЕРЕС. Интересът ни е свързан с нещо, което ние вече притежаваме или нямаме, а другият го има. Просто казано: Харесваме тези, които приличат на нас и утвърждават, един вид, нашата личност или не приличат на нас, но имат нещо, по което искаме да им приличаме, да сме като тях. 

Това е първия порив за близост, но той е и тест, също. Може да се окаже, че ако ние не сме като тях, вместо да утвърждаваме личността им, то ние я опровергаваме, застрашаваме. Тази среща може да ги накара да се разколебаят дали са „правилни“, а това да ги постави пред решението за промяна. Промяната никога не е приятна, ако не си готов за нея и не я пожелаеш сам. Тогава се отдалечаваме.

Ако те са открили, междувременно, че сме ги привлекли с нещо, което имаме, а те не, но искат, също можем да ги разочароваме. Възможно е да открият, че не е това, че няма да им е лесно да станат такива или просто разбират, че няма да им го доставим.

Не на последно място, възможно е тези хора да не са готови да бъдат себе си с всякого и всякога и да играят една роля пред другите, а да са  имали шанса да са истински в срещата си с нас. Това също е стрес, защото как изведнъж да се разкриеш пред най-близките си кой си, ако досега си ги заблуждавал. Тогава, срещата отново с теб и то пред други се превръща в рисково събитие. Можеш да ги разкриеш, без да си искала. Виж, как неволно, минах на ти….стана ми интересна темата и скъсих дистанцията. Запомни най-важното: НИЩО ЛИЧНО! Хората се държат по някакъв начин към нас, не заради нас и това, какви сме ние, а заради тях и какви са те.

Благодаря за провокацията! Калина“

Толкова от кореспонденцията. Всеки може да се свърже с мен, за да сподели впечатления, потърси помощ в консултация и да се абонира за месечния бюлетин с адио. Мястото за контакти и абонамент е тук: https://tobekalina.com/kontakti/

Да поразширим темата!

Привличането

Какво е толкова важно в това да сме привлечени, защото някой прилича на нас? Иначе казано, „подобно се събира с подобно“. Ами, утвърждава се вида ни. Всяка личност има своята конституция, по която функционира. Тя, разбира се е повлияна от много фактори: природни дадености, семейна среда, близко общество, култура на средата, националност, географски район, времена и т.н. Конституцията има за цел да поддържа и запазва същността на системата, структурата – в случая ние, личността ни. Някои от правилата сме си приели ние, защото си ни харесват и ни позволяват да оцеляваме успешно. Други от „законите“ са ни наложени и то така, че не можем или е много трудно да променим. И сега, като вече съм такъв и за добро или зло, съм се приел или се налага да се приемам, имам нужда от подкрепа. Доказателството, че това е „правилно“ идва от другите. Другите като нас. „Щом и те са такива, значи е „нормално“ и аз съм си добре.“ Чудесно! Можем да бъдем близки. Ти си от Моите.

Защо ни привличат различните, да не кажа противоположните. Е, казах го. Има си абсурд в тази работа, но пък е и най-нормалното нещо на света. „Крайностите се привличат. “ Полюсите се притеглят. Ама, защо? За да стане от „минуса“ и „плюса“ нула. Нулата е както начало, така и център. Точката на неутралност или по-човешки казано, баланса. Балансът, към който всяка същност, съзнателно или несъзнателно се стреми. Вселенски закон, ще!

Представете си, че много харесвате някого (или не можете да го понасяте, което също е форма на привличане), защото е свободолюбив, независим, минава с лекота през трудни ситуации, умее да се радва на живота и се справя успешно с неговото разнообразие. Ако вие не сте такива, а бихте искали (може да осъзнавате, че искате, а може просто да завиждате), то тогава се приближавате до този човек, с цел получаване на нужното благо.

Има два начина за „доставка“:

Да се научите как да го създавате за себе си или да се опитате да ползвате директно чуждото.

И така, учещият се човек наблюдава, попива, дори копира. Приема, проверява, отхвърля или интегрира, търси и намира своите начини да бъде като другия. Такива приятели и партньори е чест да имаш. Те могат да те допълват, но не и ограбват. Те не застрашават свободата и същността на другия, от когото са привлечени. В осъзнатите партньорства хората знаят, че имат посока на движение. „Аз отивам натам, откъдето ти идваш. Ти отиваш там, откъдето аз ида.“ Не се плашете от разминаване и раздяла, след постигане на целта! Напротив. Голямото и трайно свързване става от позицията на нашите центрове, неутралните точки, балансираните личности.

Другият вариант, със сигурност, обаче води до разпад на отношенията. Ако вместо учещ и развиващ се човек, имаме използвач насреща. Използвачите са привлечени от ресурса на другия(например умението да е свободен и радостен), но започват да искат това само за себе си. Страхуват се, че няма да има за всички и че другият може да изразходи богатството си без да включва тях. Смешно, нали, но и логично. Започват да тормозят, преследват, следят, изискват, ревнуват, обсебват, ограничават и държат сметка. Усещате ли? Ресурсът започва да се губи и за двамата. Свободният вече не е свободен, а другият е убил този, който е искал да бъде. Още по-просто казано, вместо да се научат да си правят хляба сами, са изяли хлаба на другия.

Толкова за привличането. Сега за

Отблъскването

  • Приближили сме този, когото сме харесали и проверяваме той, някой като нас ли е и ще утвърди ли моята личност в собствения ми ум? Ако се окаже, че не е това и няма да ни свърши работата, се отдалечаваме. 
  • Приближили сме този, когото намираме за много различен и установяваме, че той не е този, от когото искаме да научим и развием нещо в себе си и се отдалечаваме.
  • Приближили сме този, когото сме харесали, за да запълни „празните ни места“ и сме установили, че той не ни позволява да използваме ресурсите му…и се отдалечаваме или ни дистанцират.

Най-важното

Колкото и да ни се иска да бъдем толкова значими, че хората да са привлечени или отблъснати от нас, всъщност това винаги се случва само заради тях самите. На това му казваме „Нищо лично“, а всъщност е точно обратното. Абсолютно лични или по-скоро личностни са причините, заради който се приближаваме или отдалечаваме спрямо другите. Другите са само обектите, спрямо които се формираме, определяме, променяме или стабилизираме. Ние преди всичко, сме различни хора, с различни истории зад гърба си, различни потребности и ценности. Всеки от нас си има набор от инструменти, които му позволяват най-добре и сигурно да оцелява. Не можем да очакваме хората да са ни по вкуса по всички наши критерии. Осъзнатите, обаче, знаят това и не му се връзват. Приемат, прощават, разбират и продължават. Просто всеки може толкова, колкото може. Аз научих две много важни неща са общуването – да пазим своите граници(да не ни се качват на главата) и да проявявам смиреност към възможностите на другите( да не ги съдя, че аз също съм човек, а не бог).

 

error: Content is protected !!
Share This