Има ли Щастието цена?

Колко струва?

Мога ли да я платя?

А трябва ли да се плаща за Щастие?

С какво се плаща?

Как се плаща?

Кога се плаща?

Имате ли вече отговори на тези въпроси? А щастливи ли сте от отговорите си? Хм, не съм и предполага, че някога ще пиша за това. Ето и моите отговори:

Да, Щастието има цена. Как е възможно? Нима щастие, любов, здраве, късмет струват нещо? Никой не ги продава, че да си ги купим с пари. Така е, само че в света на обмен, не получаваме, ако не даваме. Ние живеем в свят на обмен, така че загуба на време е да се цупим, че нещата струват нещо, без значение дали са вещи или не. Всичко има цена и за всичко първо плащаме, после получаваме. Знаете ли защо?

Защото, ако не преживеем промяната, която се случва с даващия, не можем да се превърнем в онзи, който ще проумее, осъзнае, усети и заслужи полученото.

Колко струва Щастието?

Нищо, ако го мерим в Материя. Всичко, ако го мерим в Душа. Каква е мярката за „Душа“? Е, това е, че не можем да си го представим, обясним и опишем по начина, по който мислим за Материята – броимо. Това с „Душата“ е винаги „всичко или нищо“. Не можем да дадем половин Душа. Можем да отдадем цялата си Душа.

Свързването с душата ни е начина да осъзнаваме кои сме ние, защо сме тук, какво да правим, как да го правим, за какво го правим.

Въпросите ни идват от Ума, но отговорите знаят само Душите ни.

Като заговорих за Душа, да ви обърна внимание:

Ако някой ви попита, дали сте готови на всичко, за да получите или постигнете нещо, да знаете, че ще поиска Душата ви. Защото това е „всичко, което имаме“.

Душата се дава(продава) от алчност, а се отдава от любов.

От това зависи и щастието ни. Сами можете да видите кога го получаваме и кога го губим.

Можем ли да си позволим цената на Щастието?

О да, всеки, без изключения. Всеки има Душата си, с която да се свърже, да чуе, да последва и отдаде. Забележете, когато отдаваме Душа, не я „губим“. Когато я даваме или продаваме, пак си е наша, но нямаме връзка с нея. Най-хубавото е, че към Душата ни винаги има път „назад“.

цената на щастието

Трябва ли да се плаща за Щастие?

Не е до „трябва или не трябва“, просто начинът за постигане на щастието и същият процес на свързването, чуването, последването и отдаването на Душата ни. Представете си една пътека, по която движейки се, нещо оставяме и веднага получаваме другото. Ако има два канала – на даване и получаване – например:син и червен – едното намалява, увеличавайки се другото. Разбира се, тук напира въпросът: Какво оставяме?

С какво се плаща?

Дано  не сте останали с впечатление, че се плаща с Душата ни! Не, не. през цялото време говорим за отдаване на Душата, като преди това се свързваме, чуваме я и решаваме дали да последваме и да я отдадем. Щастието се плаща с осъзнаването кой си ти, защо си тук, какъв избираш да бъдеш, как да живееш и овладяваш уменията да бъдеш това „себе си“.

Пътят е изпълнен с пускане на стари вярвания и убеждения, раздели с хора, дейности и фалшиви мечти.

По същия път срещаш нови хора, нови дейности, нови места. Чувството е лекота, независимост, радост, здраве, балансираност, хармония, любов, приемане, прошка, уважение, неконкурентност, партниране и подкрепа. Нещо обратно, на света, “ в който сме свикнали да живем“ и за който ни казват “ това е света – свиквай“.

Как се плаща за Щастието?

С осъзнаването, че никой не знае по-добре от теб, какво е за теб Щастие. Гледаме хората, от какво са щастливи и решаваме, че това ни е нужно и на нас, за да се почувстваме по този начин. Да, ама не е задължително.

Обикновено се хвърляме да преследваме цели, които друг ни подава, трепем се цял живот за тях.

Докато не ги постигаме, сме нещастни. А, като ги постигнем, не е гарантирано да срещнем обещаваната радост. И тогава какво? Сещаме се, че не знаем кои сме и какво искаме. Зарязваме всичко и всички и започваме отначало, по никоето време на живота. Всъщност, никога не е късно за това! По-трудното е не годините, които са минали и годините, които ни предстоят. Няма смисъл да броим и сравняваме.

Трудността  е да устоиш на всички онези доброжелатели, които се опитват да те спрат от промяната на посоката.

Не е въпросът да ги осъдим и отречем. Не, това не е пътят на щастието. Ако наистина искаме промяна, то промяната е веднага и зависи от нас. Още с първите съпротивления на „матричното“ мислене, започваме да даваме това, което ни е нужно, за да се почувстваме щастливи. Не знам какво е щастието за вас, но за мен не е борба, омраза и отричане.

Кога се плаща?

Предварително, по време на и никога след това.

Това са моите отговори. Други нямам. Не са ви и нужни. Интересно е ,че исках да напиша нещо за Щастието от раждането на една книга, а Душата ме поведе към по-голямото. Последвах я. така, както я последвах, когато ме поведе към създаването на „Нямам време да имам време“.

Когато поискате да бъдете щастливи, пътят към Щастието ви сам ще ви се отвори.

И ще се появяват хората, които са ви нужни като подкрепа. Няма да ги видите, преди да сте тръгнали натам. Щастието иска вашата Смелост, вашата Вяра и вашата Любов към себе си.

Много хора избират да вярват, че „пълно Щастие няма“ – вярват, че са видели достатъчно, пробвали достатъчно и научили достатъчно, за да спрат на това убеждение и даже да убеждават другите. Ето, това е избор да не бъдеш щастлив. Моят е друг. Когато ми писна да бъда нещастна, страхлива, зависеща и слушаща повече другите, отколкото своята истина, позволих си да заживея друг живот. Не си мислете, че в него няма тъга понякога, стрес, гняв, страх…..има, понякога, но това не ме прави нещастна, а просто жива и приемаща живота в неговата пълнота.

Важно!

Ако, това да бъдете себе си, все още, не ви носи щастие, значи, това все още, не сте вие!

И един прост съвет от моя опит – слушайте тялото си, не ума си!

Още по темата:

Кой съм аз? Който избирам да съм.

„Идеята за себе си“ и „Аз съм себе си“

Да си щастлив сред нещастни

Книга за времето „Нямам време да имам време“

Аз, моят свят и светът, в който живея

Изкуството да бъдеш някой друг

Най-добри приятелки

 

 

 

 

 

 

 

error: Content is protected !!
Share This