To be or not to be

книга

Когато се загнезди в мен темата за това да бъдеш друг, а не себе си, бях забравила за хамлетовския въпрос. Не знам дали с Шекспир сме сънували един и същи сън, но при всяко положение, сме стигнали до същата задръстена улица:

Светът е пълен с хора, които се страхуват от същността си.

Да развиеш уменията да си някой друг, не е лесна работа, но пък не си сам и си подкрепен от цялото човечество, с мнооого малки изключения.

Какво значи „да си някой друг“

Един от най-хубавите отговори за това, съм срещнала във филма „Бягащата булка“ с Ричард Гиър и Джулия Робъртс – да обичаш яйцата, приготвени точно по същия начин, както за другия до теб. Със смяната на партньорите й, се сменяха и предпочитанията й, докато един ден осъзна, че няма свое лично. Да следваш някого сляпо, без да си проверил за теб какво е най-доброто. Точно така – доброто за теб, независимо накъде те води… и най-вече, може да те отдели от групата или двойката.

Кой копира

Децата и всичко, що е незряло в нас. Копирането е опит за оцеляване. Доказаните начини, пътища и средства са лесните и сигурните. Копираш, защото си малък, млад, не много смел, неуверен, слаб и недостатъчно независим. Не си готов да живееш като оригинал.

Копирайки, се учим, също така – какво ни харесва и какво не.

Е, само, ако сме изучаващи се. Такива са хората, които имат потребността от движение и развитие, както навътре, така и навън.

Най-честият конфликт на осъзнаващите се, е как да бъдат част от всеобщия модел и в същото време да са себе си. Ами, понякога не става. Допускаме ли, че да имаш „здраво“ семейство, много често означава железни правила, не просто „любов неземна“. Осъзнаваме ли, колко често цената на бащиното одобрение, майчината любов, уважението на децата nи, зачитането на работното място, приемането в „клуба“,  е да платиш с отказа да търсиш, откриваш, избираш, създаваш, живееш, бъдеш себе си?

Опасното свободолюбие

От малка помня, че чувах думата свободолюбив, винаги в негативен смисъл, за реален човек и в позитивен, за някой умрял герой. Нищо не разбирах – това хубаво ли е или лошо? Сега ми е доста по-ясно посланието – хубаво е, ама ако искаш да си жив, внимавай какво правиш…хаха.

Супер манипулацията на масата!

Дълго време не припознавах себе си като свободолюбива, докато не си дадох сметка, че не търпя фалша, лъжата, принудата, традицията без въпроси, маски, сценарии и т.н. Приключвам всичко, което ми отнема здравето и радостта. Това ме направи едновременно странник и модел за подражание – зависи колко силно свободната ми воля засяга и причинява промени в живота на другите и дали те също ги желаят.

Не се хваля, че никога не съм копирала. Напротив, вярвам, че всеки е нужно да го прави, защото това е пътя – да пробваш различното, приличайки на някого в този момент.

лице

Страх от себе си

Що за чудо е това? Онова, заради което не искаш да останеш сам и на тихо. Онова, заради което е важно да си много зает. Онова, заради което все нямаш време за себе си. Онова, заради което можеш да си измислиш любов и свързаност, с някого, дори  неподозиращ, че е с теб в това. Онова, което те кара да стискаш миналото здраво за опашката. Онова, заради което не позволяваш свободата на децата си.

Страхът от срещата със себе си – началото на един изгубен живот.

Кариера, голямо семейство, хиляди приятели, безкрайно много хобита, планове до края на следващия век – неща, които строим и се страхуваме, че ако се срутят, ще свърши смисъла на живота ни. Дали?

Какво не искам да изгубя

Да срещнеш себе си, е преди всичко началото на един хубав живот. В него има свобода, радост, здраве и изобилие. Връзки само с хора, с които си в обмен на любов. Твориш и споделяш. Не поправяш и контролираш, няма нужда да се бориш…И преди да е доскучало, ставаш по-добър във всяко отношение, което си пожелал. Развиваш се, растеш, можеш повече и повече. Винаги е интересно. Имаш какво да дадеш, а това те прави по-щастлив. Не са ли всички тези неща, онова, за което е битката, всъщност?

Да посмееш

Зa да бъдеш себе си, се иска смелост, кураж и сила. Защо? Пак ще напомня:

Защото не са много онези, които ще срещнеш по пътя си.

Ако е много силно чувството ти за принадлежност към групата, ще си следваш правилата на стадото и ще си плащаш данъка за това. Някой ще те води за носа, но пък няма да си сам на пътя. Е, няма да те води в твоята посока, а в своята си. Ще обслужваш чужд сценарий. Ще играеш масовка в нечий чужд филм, вместо главната роля в собствения.

Самотата

някой друг

Не си мислете, че хората, които търсят и откриват себе си, задължително са самотни вълци! Нищо подобно. Просто принципът на групирането е тотално различен. Вариантите са два. Но преди да ги разкрия, ще ви кажа, защо пък толкова много си искаме принадлежността към група. Това си е нормална човешка потребност – да си част от нещо по-голямо. Усещаш повече сила и шанс за оцеляване. Имаш по-големи възможности за подкрепа, признание, споделеност и интимност. Освен това, си свикнал да ти е тясно. Още от утробата на мама, вярваме, че сигурното  и защитеното е „тясното“. Да усещаш стените, преградите от външния свят – опасният! Ако мама ти покаже, че имаш крила и можеш да ги разтвориш, може и да полетиш. Тогава няма да ти се живее в клетката.

Групите

Група по оцеляване и Група по сътворяване – коя си избирате? Нещо като свободно избираем предмет.  Ако не сте се замисляли до сега, ще ви трябва време да осъзнаете и изберете, според вашето „добро“. Та ето, за групите:

Първо си малък, роден на тясно. Постепенно растеш, уж, ама много не разширяваш това пространство и така е и с другите около теб. Движим си се плътно заедно, във всичко. Имаме еднакви кукли, после еднакви букли, еднакви телефони, фенове сме на един и същи отбор. Тя се омъжила –  „о, време ми е и на мен“. На онзи му се родили вече две деца – „аз кога?“ На съседите внучката им учи в София – „айде и нашето там.“ Малко ме втриса от конфекцията, но разбирам. Израснал си с тази група, оживял си – защо да я напускаш? Това е то, Групата по оцеляване.Тази група те кара да вярваш, че не можеш без нея.

Група по сътворяване

Сега си представете друг път! Родени сме различни. Защо е нужно да правим едни и същи неща? Не обвинявайте училището винаги! Не се занимавам с рамките, занимават ме безкрайните възможности. Един прави това, друг онова. Не оставам в една и съща група цял живот.

Влизам, виждам, включвам се, пробвам, поживявам в това и се оттеглям, като отнасям със себе си само онова, което ми е нужно.

Умения, приятелства – те остават с мен, аз не оставам с групата, по правило. Постепенно в живота си натрупваш група от хора, които са както теб – принадлежат на себе си и не се плашат от свободата ти, защото живеят своята свобода. Това е Групата по сътворяване. Тази група те подкрепя да вярваш в своята уникалност и самостоятелност. Всеки твори живота си и по тази еднаквост сме вече общност. Ето, не си сам! Никога не си сам и си винаги подкрепен.

Свободата да бъда себе си

Защо ми е това? Не е това въпросът. Или си на този път, или не си. Обикновено, някаква драма и травма, те тласка да започнеш себеопознаването и оразличаването от другите. Виждаш, че пътя, по който те води групата, те среща с лично страдание. Решаваш да се „отцепиш“ – сам да си намериш пътя, без болка. Иначе казано, достатъчно си силен да се опълчиш и да не те заболи от „липсата“ на групата.

А, силен ли си достатъчно да продължиш напред с приемане, вместо да останеш и да се биеш?

Да се биеш? С кого, защо, за какво? Защо ти е да оставаш и да променяш групата? Хората си имат своя комфорт – „клетка“, „матрица“, „система“. Айде, моля ви се! Защо да променяме целия свят заради себе си? И това, ако не е висша форма на егоизъм. Свободен си да си тръгнеш, но не и да останеш и да ги мъчиш, унищожавайки и себе си. Няма щастлив финал на война!

Парадоксът

Слабият е готов да се бие, силният – да приеме!

Зная, че ще ви трябва време да асимилирате това. Дано да си дадете това време! В мига, в който осъзнах, че войната е за слабите, а не е признак на сила, власт, контрол, богатство и нови завоевания, срещнах истинската си сила – Да Бъда Себе Си.

Това, обаче, не може да е самоцел и мода и слава Богу! Никой не се блазни, ако не му е дошло времето. А дотогава, можеш да ставаш много добър в това, да си „копието“.

Сродни статии и връзки:

Нямам време за промяна

„Идеята за себе си“ и „Аз съм себе си“

Светът по мой образ и подобие

Аз, моят свят и светът, в който живея

Изговарям моята истина

Кой съм аз

Избирам ли своята вяра

Нямам време да имам време

Нямам време да имам време

error: Content is protected !!
Share This

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ИМАМ ВРЕМЕ

*Щастлив* Здрав* Богат*
Всичко е въпрос на време!
Намери своето Време!

Поръчайте книгата тук