–♪ чуйте тук ♪   Епизод 12 –

Част Трета

Още заблуди, че печелим време

продължение на Първа и Втора част

11.Чакане: Нищо общо с търпение.

Всеки зрял човек е наясно, че чакането е време, в което друг действа или не, ние не знаем точно, но и не можем да продължим преди това. Чакането е неприятно, защото губим контрола и сме зависими. Има усещане за блокаж, спиране, парализа и се появява страх, че започналото може да не продължи. Всичко може вече да е свършило, да е спряло, а ние дори не знаем.

Чакането е сляпо, а в някои случаи виждащо, но със сигурност сме извън възможностите си за управляване на ситуацията.

Чакаш. Това е.Точно в такива моменти търпението ни е изправено пред изпитание. Преди да продължим с идеята, че чакането може да вреди и вместо да ни носи,  да ни отнема нещо(време например), нека да поговорим за търпението!

Да сме търпеливи, значи да можем да се доверяваме

– на хора, на събития, на неизвестността. Търпението не може да бъде изисквано или налагано. Това не е възможно. Търпението е наличие на вътрешен мир по отношение на нещото или някого и не е чакане. Търпеливите хора не са парализирани. Те са свободни от страха по дадената ситуация и са активни в другите възможни събития в живота им.

Ако не можем да бъдем търпеливи и да се доверяваме, ако чакаме в тревожост от неизвестността, губим си времето. Ако чакането е „условно“, а в това време правим нещо друго, всичко е наред. Ако сме спрели, обаче, всяка друга дейност, губим си времето в чакане! И да дочакаме резултат, който ни харесва, пак сме си загубили времето. Просто казано: пълнете чаканията си с други случвания и не мислете за това, което не зависи от вас!

12.Очакванията на другите: Колко „лайка“ стигат?

Стана модерно сред „духовните“ да се говори за вредата на очакванията и как, който няма очаквания, няма и разочарования. Така де, логично! А, как се прави това да нямаш очаквания? Ще ви издам една не-тайна: Няма действащ човек без очаквания. Колкото и да искаме тази свобода, помислете:

Как да мечтаем без очаквания? Има ли надежда без очаквания? Какво е вярата без очаквания?

Има ги. Винаги ще ги има. Умът и мислите ни ги създават. Те са и двигател, при това. И ние очакваме, и другите очакват.

Да се занимаваш с очакванията на другите – ето това е загуба на време. За себе си, можем и да намерим начините да не сме много зависими от очаквания. За това се говори и в една от главите в „Нямам време да имам време“, книга първа от Книга за времето. Отговорността ни пред самите себе си, може да  ни мотивира да живеем в настоящия момент и да не бягаме в миналото и бъдещето, където са корените и още непорасналите плодове на очакванията ни.

Връщам се към онзи бич, който наричаме „какво ще кажат хората“. Колкото и да повтаряме, че „не плащаме данък Обществено мнение“, по-важното е вътре в нас каква е истината. А, истината е, че всяка емоция, която изпитваме, е реакция на външна или вътрешна провокация.

Щом отговаряме, значи ни пука. Щом питаме, значи ни пука.

Това, обаче, може да бъде осъзнавано и поддържано в здравословна форма и количество.  Иначе казано, обръщаме внимание на обратните връзки от околния свят, не сме безразлични, но пускаме вътре в себе си и преживяваме, само онова, което е градивно, вместо деструктивно.

И най-вече, обръщаме внимание, чие мнение и очакване е важно за нас – на всеки ли? Съмнявам се. Другият въпрос е: Защо нечието очакване да е важно за мен?

От опит знам, че хората дават съвети и мнения без да сме ги поискали. Не е нужно да сме груби към тях, но нужно да имаме „митническа проверка“ на границата между нас и другите.

И последно по темата: Нали знаете, че винаги ще има доволни и недоволни?

13.Премълчаването: Мехлем за другите, отрова за теб!

Всеки знае какво е да си стиснеш зъбите, да не кажеш нещо, което ти напира. Или да искаш да споделиш и да не искат да те чуят. Напрежението, което се създава вътре в нас е равносилно на бомба. И повярвайте ми, рано или късно тази бомба избухва. Нищо премълчано не може да ти спести или спечели време. Обяснението е много просто:

Да затвориш нещо в себе си и да вярваш, че няма да стигне до другите е твърде наивно.

Житейски закон е, че сме свързани и че не само думите са начин за обмен на информация. Хората чуват, виждат, усещат, разпознават, осъзнават. Няма смисъл да премълчаваме. Въпросът е как да го изкажем и изразим така, че да не влошим ситуации, а да е в интерес на всички. Е, точно затова се занимавам с емоционална и говорно-гласова интелигентност. Няколко заглавия в tobekalina.com могат да са ви полезни по темата:

Вибрацията на думите, Език мой, езици наши..,  Емоционалното говорене между мъжа и жената, Каквото повикало, такова се обадило, Чисто и просто казано, Yes-man, No-man, Да помислим на глас за говора и мълчанието, Думи-стрели, думи добри, Да и Не, и Да, Изговарям моята истина

14.Лъжата: Колкото по-къси краката, толкова по-дълго тичането

Нямам никакво намерение да уча някого, че лъжата е лошо нещо. Първо, защото не ми е работа. Второ, защото не съм убедена, че лъжата е грешка. Ако ви е интересно защо така мисля, може да прочетете тук. Факт е, обаче, че бързото послъгване или дори премисленото, с цел печелене на време, е една уникално  голяма заблуда. Когато лъжата се разкрие(а, това рано или късно се случва), всичко се занулява и се връщаме в начална точка. Пътят от нея, обаче, вече няма да е същият и хората по него също. Дали това ще ни отведе към онова, което сме желаели в началото?

Много хора са се разкайвали за лъжа, която да им спечели време, но никой не е върнал времето назад!

Тук няма да обяснявам. По-добре е всеки сам да огледа себе си и живота и да си решава. Не вярвам, че и друго се печели с лъжа, но време със сигурност НЕ.

15.Оплакването: Кой точно си губи времето

Хм! По – задълбоченото ми изследване на темата за оплакването, ме доведе до доста промени в собствената ми нагласа към онези, които го правят. И аз, като много хора съм имала период, в който съм мрънкала повече и ако някой ми покажеше огледалото, отричах, че правя това. После се превърнах в отявлен противник на „националния спорт“, както често се описва оплакването в България. След като написах цяла една глава в книгата „Нямам време да имам време“ за оплакването и всичко онова, с което го бъркаме, мога спокойно да заявя:

Да, оплакването отнема време, но съвсем без него не може.

О-плакване! Плач -тъга. Имаме емоция и изразяването й. Изчистване – изваждане навън. Има ли болка и тъга, по-добре е да се оплачем, да потърсим помощ, подкрепа, разбиране. Ако ги потърсим, ще ги получим и ще продължим нататък. Ако, обаче сме, чисто и просто, емоционален манипулатор, другите ще ни избягват. Ако не ни обърнат гръб, най-вероятно, ще си изгубят времето с нас.

И така, за истинското оплакване(стига сме му слагали негативен знак!) си има време, което приключва в мига, в който получим посоката за промяна и предприемем действие. Осъзнаваме нещо, взимаме ново решение, получаваме помощ и т.н. Манипулативното оплакване краде от времето на отразяващите го, а на онези – „главните герои“ – на тях време не им трябва, защото нямат друга цел, освен да занимават света със себе си и те си я постигат. Тяхното време не е изгубено.

Как да различим истинското оплакване от манипулативното? Предлагам ви да прочетете главата „Оправданията и истините“, в която говорим за оплакването като саботьор на времето ни. Това ще ви помогне да направите разлика между всичко онова, с което го бъркаме. След осъзнаването и разпознаването на тези разлики, ще ви е по-лесно да развиете умения за разпознаване на истинските емоции от опитите да ни режисират.

Продължава в част Четири

error: Content is protected !!
Share This