Част Четвърта

Как сами си губим времето

Виж Първа, Втора и Трета част

След като в първите три части на тази статия, отделихме внимание на 15 лични заблуди, с масово ползване, че печелим, а всъщност си изгубваме времето, дойде ред и за последните 5 в този списък. Изненадващо ни или не, тук слагаме и завистта.

16.Завист: Краят на Рая

Тази дума „завист“, обикновено я ползваме за някой друг. Ако описваме себе с нея, винаги е „благородна завист“. Няма да коментирам надълго, защо е така. Обяснимо е. Срамуваме се да имаме негативни характеристики. Това за пред хората. Всеки обаче, насаме със себе си знае, че е възможно да изпитаме завист, освен ако не е осъзнал свързаността ни и безсмислието от завистта.

Имаме си своя собствена гледна точка и съответно наша справедливост. Смятаме, че ние заслужаваме едно, а за другите също отсъждаме какво им се полага.

Не е нужно да бъдем лоши в намеренията си, достатъчно е това нарушаване на нашите закони да ни натъжава. Завистта се появява бързо. От нас зависи, ако се появи, дали я осъзнаваме и колко дълго ще останем в нея. Забележете: при всяко положение:

Завистта отклонява фокуса и енергията от нашите задачи и цели и ги насочва  към живота на другите.

Къде ни отива тогава времето? При другите. На тях за какво им е? За нищо. Някой ползва ли го, въобще това време? Не. А, кой е ощетеният? Само ние. Никой друг.

Ако я изпитаме като емоция, е едно решението. Ако останем в нея като трайно чувство, има също начини за справяне. За това ще говорим повече във втората част на Книга за времето.

Ако  впрегнем живота си в действия, които са зареждани от завистта, целят „възстановяване“ на нашата справедливост, като нанасяме вреда на някого, нима това е живота на хора, които са създатели?

Всеки, който се занимава с унищожаване на нечии успехи, престиж, щастие и благоденствие, е  човек, който не живее своя живот.

Той е роб на другите, независимо, че си играе на Господ. Такъв човек не управлява своя живот, камоли времето си.

17.Надменност: Харакирито на амбициозните

Да мислим, че сме повече от другите, да ги гледаме отгоре, да смятаме, че заслужават по-малко, е само другата изразност на чувство за малоценност.

Истински големите хора, знаят, че не са повече от другите, а по-различни в цялото ни разнообразие от човешки природи и те си плащат цената за това.

Получават различно, дават различно, но са също като нас. Един от нас. Да повярваме, че сме по-малко от другите, може да изостри гневност, която храни надменност.

Защо това да ни губи времето? Защото късаме свързаността си с околния свят, която е естествена. Рязането на тези човешки връзки – енергийни, емоционални , физически, рано или късно ни праща там, където няма никакъв смисъл от всичкото похарчено време, в което сме потъпквали другите, за да растем на техен гръб. Изолация, самота, болести, затвори….

Надменността не е характеристика на богатите материално. Тя е характерна и за мислещите се за богати духовно. Няма да задълбавам темата, но наблюдавайте различните й форми и правете своите избори свободно от вярването, че за едни може, за други не. За всички е еднаква вероятността, всички имаме Его. Само изборите са различни, според осъзнаването ни.

18.Сравнения: Състезанието без финал

Да се вслушаме повече в думата „С-РАВНЕНИЕ“! Искаме да сме равни с някого, с нещо. Така ли е? Защото вярваме, че не сме равни. Точно тук е добре да уточним нещо: в нашия свят сравнението съществува заради измеримите неща. В измеримите богатства никога не можем да сме равни. Ако сме повярвали, че животът ни е нашите резултати, постижения, парични богатства, материални ценности, то ние влизаме в капана на вечното състезание. И най-добрите състезатели да сме, ту ще ни побеждават, ту ще изпреварваме другите и тази гоненица няма край.

А, накрая, това не се брои. Отиваме си, както сме дошли.

Чиста загуба на време си е състезанието, дошло от сравнението с другите. Ако спирахме, когато се изравним добре, ама Егото ни иска повече, да сме отгоре, да сме водещите. Ще кажете, че това ни развива и прави по-добри. По-добри в какво? В здравето, в щастието, в любовта, в добрината, в разбирането, в уважението, в подкрепата, в свързването с другите или в спортната злоба, в жаждата за мъст, в умението да заблудиш противника, в безкрайния стрес?

Не ви ли става става тъжно за нас самите? Въоръжени до зъби, да победим в битките, които сами си измисляме.

Огледайте отново живота и ще си спомните, кои са важните ценности. Онези, които не могат да бъдат загубени, похарчени, откраднати, разменени, купени.

Откакто намалих състезателните си амбиции, имам много повече време да живея живота, който искам – пълен със здраве, радост, сбъднати мечти, приятели, любов, природа. Не се сравнявам. Аз съм това, което съм днес. Не се сравнявам със себе си дори. Опазил ме Господ, да се разболея от мания за вечна младост или несметна известност!

19.Живеене в миналото: Чашата без дъно

Тук ще бъда кратка с няколко препратки. В книгата „Нямам време да имам време“ посветихме няколко страници само за живеенето в настоящето като най-ефективна база за управление на времето. Най-просто казано: Как ще управляваш времето си, като времето е само сега, а ти си забегнал  в спомени в миналото или в безкраен престой в мечти за бъдещето?

Не готвиш ядене, което не е тук и сега, нали? Същото е.

С книгата има и медитации, една от които е за присъствието  тук и сега.

Полезни статии по тази тема са:

8 проверки за живеене в настоящето

Настояще или минало ми говори в глават

20.“Драма куйн“

Ех! Познавате ли хора, които всичко драматизират? А, познавате ли такива, които не спират – не часове, не дни, а месеци, години, цял живот. Е, те са „Кралиците на драмата“!

А, тези хора живеят ли живота, който искат? Сбъдват ли желанията си? Доволни ли са от себе си, от другите от света? Живеят ли в баланс и радост? За малко и то в истерична форма, по всяка вероятност. Познайте защо? Защото нямат време. Заети са с целия свят, с другите, със себе си, с филмите в главата си, с анализите, с претенциите, с изискванията, с недоволствата….заети са с нищоправене в най-пагубния му вариант.

Тук вариантите са два: ние сме тази „драма куйн‘ или  някой около нас да е това. За себе си, решавате вие, дали да си губите времето по този начин. Не е невъзможно да смятате, че ви е удобно и даже добър начин на оцеляване, защото винаги има някой който ви се връзва и обслужва живота ви. Ако вие не сте това, но срещате подобни образи, как те да не отнемат вашето време и да не оцеляват на ваш гръб?

Работите по своите себезапазване и асертивност – умения от емоционалната интелигентност. Кога и как да казвам ДА или НЕ?

За това, ще говорим повече във втората Книга за времето, а тук може да се спрете на някои  статии в блога:

Да и Не, и ДА

Yes-man, No-man

 

error: Content is protected !!
Share This

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ИМАМ ВРЕМЕ

*Щастлив* Здрав* Богат*
Всичко е въпрос на време!
Намери своето Време!

Поръчайте книгата тук