Прелетели мисли

Манипулация се бори с Информация.

 

Невъзможното за теб е единствената възможност за някого, някъде, някога…

 

Срещнете ли „света вода ненапита“, задайте си въпроса кой ли светец я е осветил и защо не я е напил?


Ние не сме това, което коментира и се разграничава от нещото, което гледа! Ние сме нещото, което избираме да гледаме, а оставайки дълго в него и се сливат „наблюдател и наблюдаван“…..


Добрите думи трябва да се изричат….безотговорно, без страх от последици….Иначе просто ги задушаваме….задушаваме красивото в живота си..


Когато лъжа съзнателно, отнемам правото на другия да избира. Кой съм аз, че да ти отнемам правото на избор?


Както „НЕобвързаността“ така и „ЛИПСАТА на свобода“ са илюзии. Създадени сме свободни и свързани. Думите, които ползваме се пълнят със съдържанието на нашите страхове или мечти….останалото е ДОразумение или НЕДОразумение.


Винаги ще има хора, които откриват покоя в окото на бурята и такива, които го намират избягвайки бурята.


Всеки е учител, но си е работа на другите дали ще си учат уроците. Можем да избираме от кого да се учим, но не и кого да поучаваме.


Уважавам хората с „въпросите“, както и хората с „отговорите“. Разликата е, че на първите им вярвам 100%.


Душевният мир се проверява извън „зоната на комфорт“, останалото е задоволство на ума…..


Хората(его-то) харесват повече инатливите битки, отколкото упорито движение в осъзнаването…все пак първото е публично и е шоу – може да се лайква.


Да останеш сам и в тишина е като да отнемеш на Его-то шанса да се преоблича и сменя грима: Е, аз каква да правя сега с този голям гардероб?.


Няма как да си отдаден на нещо или някого и да си 100% със себе си. Нали си отдаден?


Всъщност няма неверници и недоверие! Просто хората вярват в нещо различно от нас, вас и имат точно толкова право на избор, колкото всеки друг. Когато казваме на някого , че ни няма доверие, защо не признаем, че ни се иска да е като нас? Предизвикателството е да се довериш на “недоверчивия”……различния от теб…


Има „влияние“, има и „манипулация“. Средствата са едни и същи, останалото е въпрос на „сърце“ или „цел“. Сърцето не се цели, то не стреля!


„Нещата“ винаги са „по-дълбоки“ – дори и „конят с капаци“ го е усещал!


Има два начина да стигнеш до безсмислие – да мислиш много и да не мислиш никак!


Как да има безусловна любов, като всяко различие помежду ни е вече условие?


Имам идея!!!

Направете списък с „важните“ хора, които сте срещнали в живота си, но са си отишли.Срещу всеки запишете хората, с които той/тя ви е срещнал и са останали в живота ви до ден днешен! Ще разберете, колко много хора са „важни“ не за да останат, а за да ни свържат с истински важните!


Когато Ума и Сърцето слушат заедно,  не откриват противоречия, защото в Сърцето ни  няма „истина и не-истина“, няма противопоставяне. Там е неспирно разширение, в което всичко е валидно…..Не можем да разберем всичко и не всичко „има смисъл“ за нас, но можем да позволим с доверие различното да ни се представи, да присъства в живота ни….да ни разшири още…Отпускане в любов!


Ако не бяхме толкова заети да поправяме Света, хората и всичко в него……щяхме да откриваме съвършенството на всичко такова, каквото Е. Усещам, че това е истинско радване, удовлетворение и смисъл.


Знанието  за теб, за живота, за света, за другите е изборът на сърцето(чувството) от всичко, което стига до теб, когато си готов! Няма знаещи и незнаещи, напреднали и изоставащи, високи и ниски нива – само сме минали по различни пътища, имаме различни задачи и начини на търсене на решенията! Ничий път не е нечий!


Всеки, само докоснал се дори до истината знае, че тя не е нито е гола, нито горчи, нито боли.


Колкото повече се радваш, че живееш, толкова по-малко те е страх от смъртта. Болката и смъртта не са от една последователност, а са на противоположни пътеки. Болката не е път към смъртта, а само страхът от нея. Когато харесваш и обичаш живота си, живееш го и се наслаждаваш, ти нямаш неслучени неща в определен срок и не се ядосваш, че не си ги получил, а всичко свършва със смъртта ти.


Всички ние преразказваме Истината, затова да имаш претенции за авторство е силно болезнено Его.  Можем само да бъдем проводник и то всякога отговорен за тежки или леки изменения на Истината.  Единственото, за което е нужно да се грижим, е чистотата на канал си! Средството е Любов! Сега не питайте каква е Истината за Любовта! Позволете да ви стигне!