Светът по мой образ и подобие

Мой образ и подобие Всеки  иска Светът да я някакъв, според него си. Мечтаем, молим се, участваме в битки, протестираме, възмущаваме се, опитваме се да контролираме, страхуваме се, боли ни…..и всъщност успяваме. Да, постигаме точно Свят по наш образ и подобие: Ти … Continued

СТРАХУВАЙ СЕ СМЕЛО!

Защо бягаме от страховете си, а те не ни оставят? Една друга гледна точка за страха. Страхувай се смело! Казват: „Всеки страх има една основна цел и тя е  да ни предпази от нещо.“ Ами ако целта е  да ни … Continued

Yes-man, No-man

No-man Една от първите думички, които малките деца научават е „Не“. Преди да изговорят името си или да произнесат „мама“, „тате“, „баба“, „дядо“, кака, бате, леля, чичо…..“аз“……се научават да казват „Не“. Дали защото е лесна дума, дали защото често я … Continued

Лъжата също е Истина

Възпитанието за Лъжата Отраснала съм в семейство, където „Лъжата“ не беше инструмент за общуване. Почти нямах опит с това у дома. Разбирайте, нито малки и невинни детски лъжи, нито големи  тлъсти манипулативни стратегии. Въобще не говоря за репресивност, наказание и … Continued

„Големите очи“-приказка за безстрашни

Големите очи  -Имаш много големи очи! -Да, така е. Нали съм Страха? -А, защо са ти толкова големи очи? -Не знам, Човече, ти ме създаде. Ти кажи! -Аз ли те създадох? -Да, не помниш ли? Още почти с появата си … Continued

Страхът не е Любов

Страх Веднъж чух един психолог да разказва:“Когато човек се страхува (от обвързване) и все пак направи това( влезе във връзка), то той сам започва да бойкотира това, което се случва и наказва човека до себе си, че е избрал да … Continued

Гневът и прошката – тялото не мълчи

Гневът и прошката Епизод Четвърти от „Да живееш…“ Срещнах Любовта, такава каквато е Моята. Нахално съм я мечтала. Дума по дума съм я изписвала през целия си живот. Рисувала съм я , сънувала, бленувала. Инатно не съм се отказвала от … Continued

Да и Не, и ДА

Да и Не, и ДА Епизод Първи от „Да живееш…“ ДА Когато получих поканата, веднага казах Да…и се започна „филмът в главата ми“. Миналото е живо под формата на страхове, които упорито ни бранят от настоящето….Просто покана за кафе. Просто … Continued

Обезоръжена

 Обезоръжена Епизод Трети от „Да живееш…“ Любовта ме покани на вечеря. Не, че я познах. Може би, подсъзнателно и извънгравитационно, защото пък , спечелих битката с разума и отидох…Ама как?! : Да се самопоканиш на война Кой прави това? Всеки, … Continued

Правилата на Очакванията или как се вярва в Невъзможното

Епизод Втори от „Да живееш…“ Правилата на Очакванията Ние знаем, ние много знаем. Много сме живели, много сме видели, много сме научили, много сме се намъчили. Ние знаем, без да проверяваме настоящето. Ние винаги живеем в едно и също – … Continued