Прошката, която не даваме

Прошката се намира в грешката

Прошката която не даваме, не ни прощава. Вярваме, че има непростими неща. И после идва пак и пак шанса да бъдем на мястото на другия. Имаме винаги шанса да разберем какво е да си там и да причиниш това, което ти е причинено. Имаме шанса да осъзнаем как прошката се намира в грешката? Само който, […]

Продължи

Миналото или защо ми е да знам какво си правил миналото лято

Миналото или

Миналото Вие ме питате: Трябва ли да знаем миналото на хората? Моят отговор е: Не ме интересува миналото на хората. Интересуват ме уроците, които са научили и как се чувстват от това. Защото от тук започва нашата история… Можем да отидем много в посока: Какъв е този човек, откъде идва, какво е бил? Признайте си, […]

Продължи

Идеята за „себе си“ и „Аз съм себе си“

Идеята за себе си

Кой съм Аз? Който мисля че съм? Който искам да съм? Който Съм, защото Животът  е глагол. Не е съществително. Всичко извън действията ни е само идеята за живота. Навярно всичко това дотук е истина…или просто идея? Но всъщност, най-важното е кой избирам да съм. Аз извън идеята Да приема това, че хората говорят едно и […]

Продължи

Един учител

Един учител

Имам един учител: Любов Любов – каквато и да е. Само на нея се предавах цялата – изгарях и се изгарях, разболявах и се разболявах, срещах и се срещах, прощавах и си прощавах, окрилявах  и самата аз  летях, боледувах и лекувах се, разцъфвах и вехнех, разочаровах се, вдъхновявах и се вдъхновявах, живеех и умирах, оглупявах и […]

Продължи

“Грешката е вярна“ или за Страхът, наречен Любов

Страх , наречен любов

Страх вместо Любов Обратното на Любов не е Омразата, Страхът е. Не е ли странно, че най-често бъркаме любовта си към нещо или някого точно със страховете си? А може и да е най-логичното, щом противоположностите са едно и също, положено в двата края на една линия на дуалността? И така: Обичам ли те или […]

Продължи