Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Първото и най-важно условие, за да говорим, да ни чуват и да чуваме е Тишината. И това не е външната тишина, а тишината вътре в нас. Да влезем на чисто в комуникация, означава да присъстваме тук и сега, да има тишина в ума ни вместо стрес. Да го освободим от всяка мисъл, която ни дърпа назад към миналото или напред към бъдещето.
Премълчаните думи се превръщат в оръжие срещу нас. Подтиснатите емоции са предпоставка за болести. Не всичко е нужно да бъде казано на друг и не всяка емоция можем просто да излеем, когато се е родила. Интелигентното общуване има своите екологични изисквания. Има начин как да разтоварим натрупаното в нас.
Обичан ли си? Ако въпросът стои пред теб, тук ще научиш как сам да си отговориш. Преди това стоят други два въпроса:
Думите „жертва“ и „насилник“ винаги и във всеки събуждат някакъв емоционален отклик: страх, възмущение, възхита, съжаление. Надали има човек, който остава нереактивен, осъзнавано или не, към идеята за тях. Защо реагираме? Защото ни е познато. Малко или много, всяко човешко същество носи този модел в себе си. Човешка история, човешки отношения. Жив живот със сила и слабост. Живот – игра на надмощие, доминация и влияние.
Събират се посоките, изчезват времената и се случва онази тишина, покой, релакс, безвремие…Колкото и да искам да избягам от моите опитности, все тях ще ви поднасям, защото аз това имам. Медитиране е само и единствено ваша лична опитност. Няма смисъл да сравнявате и сверявате. А, когато казвам, че където отиваш, оттам трябва да дойдеш, имам предвид, че ви е нужно някакво относително спокойствие и равновесие, за да влезете в „храма на душата“ си.
Имат ли думите своя собствена вибрация? Има ли наистина добри и лоши думи? Думите ли значат нещо или нещо друго, скрито зад тях? Как думите могат да променят мозъка ни?
