Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Казват, че идваме знаещи и постепенно забравяме това божествено-човешко знание. А, може би, не? Нашите дълбоки ценности са вкоренени в душите ни. Те са там. Да си припомним някои от тях през думите на герои от детски филмчета:
Обичан ли си? Ако въпросът стои пред теб, тук ще научиш как сам да си отговориш. Преди това стоят други два въпроса:
Звукът в живота ни е като хубавото време – много е важно какво е точно, но не те отнема 100% от себе си и си свободен в действията. По-конкретно, ако ще гледаш на екрана, ако ще държиш книга в ръцете си и ползваш погледа си и в двата случая, е къде по-ангажиращо, отколкото ако просто си слушаш нещо. Аудио книга например. Какви са предимствата?
Детето, както и всичко друго, е дар. „Дар, на който можеш да дариш, но това не те прави цялостен, завършен смислен или обратното, щом го нямаш.“ – написах това на един 8 март, когато се скъса по шевовете социалната мрежа от щастливи жени, че са майки. То не бе „смисъла на живота„, то не бе […]
Рано или късно, трябва да се предадем като родители, да освободим детето си от мечтите ни, амбициите, плановете, страховете, традициите, семейството. За да образува нови партньорства, за да е в състояние да създаде ново семейство, то е нужно да е свободно.
Когато плачем и ни е тъжно, и страдаме, и ни боли това е Детето, което плаче. Ние сме тези, които трябва да го гушнат, да поговорят с него, да му кажат, че няма нищо страшно, че ще мине и че сме с него, сега. Да бъдеш едновременно и голям и малък е въпрос на цялост, на приемане на тази твоя цялост и позволяване на разширението й.
Когато сме най-самотни, всъщност никога не сме сами.
