Каква е моята мисия?

6 min за четене

Каква е Моята Мисия?

мисия

Предупреждение: Това мое осъзнаване може да причини приземяване на „извисените“ и да нанесе тежки последици на вярването ви за „специалност“. Няма да навреди на Мисията ви, обаче! 

Търсенето на Мисията

Кой съм аз? Защо съм тук? Какво трябва да направя? Защо точно аз? Правилно ли е? На грешен път ли съм?

Въпросите, които съвсем не се въртят в главата на многомилиардното население на планетата ни, но появят ли се веднъж, няма връщане назад.

Каква е Мисията на Моя Живот?

Само чуйте, колко специално звучи!  Кой има нужда от тази „специалност“ и „значимост“? – Егото ни, разбира се. Откъде иде то – от Ума, разбира се. Само те имат нужда от определение и задача. Иначе как ще ни контролират, регулират, поздравяват и наказват?

И все пак, отвъд тези разсъждения, които също са плод на споменатите преди малко „герои“:

Всеки си има нещо,

което вече знае отличнодошъл си е с това и може да го раздава безкрайно. Всеки си има нещо, което да научи и получи. И също така, за всеки има нещо, което никак, ама никак не е негово и не му е там работата в този живот.

Забележете !

Едно е Какво ми е нужно да науча – уроците в живота, новите опитности, развиването ни – мечтата на Душата ни. Друго е с какъв „багаж“ идваме тук – има неща, които просто можем, знаем го някак вече, талантлив си, надарен си и понякога много отличаващ се, дори от другите с това. (Може да не ти се прави повече, въпреки, че си добър.) Съвсем различно е онова, което така искаме да разберем какво е – Мисията ни.

Мисията ни не е причината,

поради която идваме тук и живеем този живот точно, с тези хора.

Идваме тук, заради уроците, които искаме да научим. Това е причината. Това е онова, дето все ни се сервира и все искаме да му избягаме, защото не обичаме да ни се „опъват“ нещата. Обичаме да контролираме, а ученето е подчинение, труд и промяна. Не е винаги най-приятното, но  е неизбежно.

Дарби и таланти – не идваме с празни ръце – носим си вече придобитите преди умения и способности. Има хора, които вярват, че цял живот трябва да правят това, което най-много им се удава. Да, така е, но ако има развитие и вдъхновение от обновяването. Ако просто си мързелив и се опияняваш от успеха си, без много зор….зора идва, рано или късно. Спира пътя в тази посока и пак си на пътя на уроците си. (Всяка криза, фалит, болест, раздяла се явяват, за да ни върнат на пътя на ученето!)

Мисията е нещо, което просто случваш, заедно с другото.

Тя е спойващия елемент между теб и другите.

Тя е реката сред горите, планините и моретата. Тя те движи и свързва, но не е „голямата работа“, заради която си тук.

„Голямата работа“,

заради която си тук, си ТИ. Да се учиш – т.е. да получиш и да се изявяваш – т.е. да дадеш. Всичко е като вдишването и издишването – получаваме и отдаваме.

Мисията е въздуха. Мисията е канавата, платното върху, което рисуваме живота си….

Търсенето на Мисията на живота ни е един от най-надеждните начини да я пропуснем.

Всъщност, никой няма да пропусне да си изпълнява мисията, но може да не осъзнае това и съответно в неспокойството си, да затруднява нейното изпълнение.

Спрете да търсите и само се огледайте, оглеждайте…..

Всеки изпълнява Мисията, независимо дали я е идентифицирал или не.

Какво е това нещо…

Може да е нещо, което като го правите, изпитвате лекота, удоволствие, удовлетворение, вдъхновение, но не е целта? Това може да е нещо, което причинявате без да искате и не ви харесва, но се случва. Защо ли?

Мисията ви не изисква жертви, не ви кара да се откажете от нещо, което искате…

Просто сте себе си и сте на мястото си..В същото време, то е променящо ситуациите, другите, живота им, без това да е „ваше преднамерение“ – просто се случва.

Мисията няма положителен и отрицателен знак!

Ако това е мисията ни,

Вселената ни подкрепя така, че и през ум няма да ни мине, че някой или нещо ни пречи да изпълняваме мисията си. Например – не може някой да ви е враг или да трябва да прекъснете връзка, защото ви пречел да изпълнявате мисията на живота си.

Тя не е нещо, за което е нужно да се борим или защитаваме. Ние я изпълняваме и тя ни изпълва.

Мисията на живота ни, няма нищо общо с Мисията в главата ни.

Да поправяш хората, да спасяваш планетата, да изобретяваш нещо е измислената „мисия“ – всъщност, просто амбиция!

Мисията е нещо много простичко.

Може да е различен мащаба й, но това е оценка на ума ни, в резултат от сравняването. По-простичко и по-чистичко, отколото можем да го измислим. Не се смайвайте, ама мисята ви може да е да казвате „добър ден“ с усмивка, каквато само вие носите и това да откликва в сърцата на хората по начин, който им помага да се движат по-леко нататък.

Идеята ни,

че Мисията е нещо, което трябва да открием и да му посветим, е просто грандоманията на Егото.

Всъщност всички си изпълняваме непрестанно мисията и в понятието на човешките разсъждения, това  е възможно да не е нещо, с което да се гордеем задължително. Мисия може да е да ядосаш някого и той да вземе съдбовно решение и обрат, с което да застане на пътя си.

Но не ние решаваме, какво ни е мисията или не. И няма никакво значение, дали е я знаем или не.

По-добре е, даже, да не знаеш!

По-малка  е вероятността да се вманиячиш, да си повярваш и със сигурност да се изгубиш.

Всичко, което можем да направим

по въпроса с Въпроса е да бъдем СЕБЕ СИ – каквито и да сме.

Никак не е важно да си знаем Мисията. Тя се случва и без нашето напъване. 

Нямам нужда от Мисия, имаме нужда от Себе си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *