Език мой, езици наши….

8 min за четене

Епизод Шести от „Да живееш…“

лавандула

„Език мой, езици наши!“

Така възкликнах преди. „Преди“ беше отдавна. Отдавна написах и първото изречение от това откровение. Отдавна създадох и първите пет части на поредицата „Да живееш…“ (линковете са в края на текста,) Днес, повече от всякога, знам

колко малко значат думите, когато ги нямаш и колко много значат, когато ги ползваш.

Днес е почти една година, откакто срещнах най-близкия си мъж. До ден днешен ползваме само чужд език – чужд за него, чужд за мен. През тази година имах подаръка да осъзная и живея любовта, без много думи и даже никакви. Преди година бях изумена, как хората могат да се познаят без много информация от езика. Днес съм сигурна, че любовта е единствения ни език. Тази история не е толкова за мен и него, колкото за мен и майка му. Светла й памет! Отиде си ден преди последния ми рожден ден, два дни преди да пиша това. На общуването си с нея дължа днешното доверие в любовта. Благодаря, Гертруд Щайнер! Винаги ще те нося в сърцето си……Преди да ни напуснеш, все казваше, че съм твоя ангел. Не съм ангел.

Просто се срещнахме в любовта, защото не можехме да говорим.

Животът ми

така се подреди, че словото бе водещо във всичко – в личните отношения, в професията. Ставах все по-добра. Бях „Война на думите“. Служех им. Днес е обратното – те ми служат. Как се преобърна това? Историята за моето „говорене“ е както слушана през последните 20 години, така и изписвана от време на време тук. Когато си стигнал до нивото на осъзнаване

…какво говоря, защо го казвам и какво си причинявам, както и давам на другите…

имаш опита и в радост, и в болка….дръзваш да твърдиш, че познаваш истината зад думите. Доста време изучавах силата на словото, говоренето, гласа, влиянието, манипулацията. С ясно съзнание и доста познания съм и за езика на тялото. Истинското осъзнаване идва, когато живееш знанието си.

Срещнах я преди няколко месеца.

Последните месеци от 94 годишния й живот. Тя говори само немски, аз английски и български. Българският ми е по-добрия език, ама не върши работа в немски дом. За да разговаряме, получавахме помощ от превода на сина й. Това не е лесно. Представете си от моята мисъл на български, изговарям нещо на английски, то се чува и превежда на немски от трети човек. В най-обикновени разговори става. Какво се случваше, когато има спор? Хората спорят навсякъде по света. Имат си его, доказват си правотата, искат да си на тяхната страна. Аз отдавна съм излязла от тази матрица, но за сметка на това, ежедневието ми е пълно с наблюдения. Все още не е толкова просто да осъзнаеш, че изборът е между:

Да те обичам или да те победя?

Да съм щастлив или прав?

Обикновено във всяко семейство си има спорове между мъже и жени, между стари и млади и т.н. Какво се случва, когато се появи нов човек в семейството? Групите започват да те дърпат към техния отбор. Мислят си, че ще си поредния отборен играч. Аз, обаче не съм в игрите и отборите.

Аз съм на този свят по любов и прая любов, живея любов.

В тези разговори с превод, често ми задаваха въпроси, които целяха да ме поставят на страната на жените. Кой знае защо, голямо страдание има в тази женска енергия. Ще доминираме , ще доминират над нас ли? Колко ли още време ще губи човечеството в битката?

Аз съм себе си

Не ми е важно дали съм силна или слаба, права или крива, отгоре или долу. Живея без необходимостта от кой знае какви определения. И понеже не ми е важно да ме харесват, си казвам каквото мисля. Знаете, че има хора, които са по-способни да чуват различното мнение и да го приемат, както и такива, за които тяхната дума е „истината за живота“. Е, тя владееше по-добре второто. В 90% от случайте, аз изказвах мнение, което не заема страна в спора, подава друга гледна точка и вдига виждането на друго ниво. Когато й превеждаха думите ми и тя не чуваше желаното, знаете ли какво се случваше?

Недоверие в думите

Точно така! Не вярваше на думите, които й превеждаха. Вярваше, че е точно обратното. Усещаше любов, уважение. Чуваше гласа ми, тона, интонацията, гледаше очите ми, тялото ми. Получваше безкрайна любов и уважение и всичко това с  думи, които са „враг“ на нейната позиция. Как е възможно това? Чувстваше се объркана. Защо, ако не съм съгласна с нея, тя усеща друго – различно от това, на което е свикнала?

Хората чуват не само с ушите си.

Получавах най-чистото доказателство, че „говорим“ с думите много малко (едва 7 % от 100).

Когато говорим, хората усещат не какво им казваме, а защо им го казваме.

Да те нараня, да те унищожа или да те зачета? Да приема, чуя, подкрепя, информирам? Огромната разлика е енергията на любов и енергията на омраза.

Едната е съзидателна, другата разрушителна. 

Вярна на себе си, няма да отрека или утвърдя. И двете имат място на света, в света ни. Въпросът е на осъзнаване и избор. Аз избирам любов и създаване. В това няма как да бъда унищожена или победена. Просто, филмът е друг.

Когато избираш да се биеш, изгаряш сам в огъня на собствените си оръжия.

Знам го за себе си.Не ви убеждавам, че е така.

До края на живота си тя можеше да говори все по малко и да слуша все по-малко. Общуването ни мина изцяло на ниво енергия и докосване. Пред очите ми гневът се превръщаше в смирение и любов. Пред очите ми любовта измиваше утайките на сенки в семейните отношения. Егото се стопяваше.

Накрая всичко е само Любов

Преди исках да ви разкажа за срещата си с „чужденеца“ – най-близката ми душа днес. Преди исках да ви разкажа за „страшното куче“, влюбено от първия миг в мен. (Упорито ме слуша на български.) Преди исках някакви други истории да споделям. Ето, че днес най-красивата възрастна жена, която съм срещнала, е главен герой тук. Тя се разхубяваше пред очите на всички ни, въпреки, че губеше тялото си, жизнеността си….живота си. Надявам се, че си отиде, познала любовта отвъд думите. До последно искаше спорещите да се помирят, а преди бе най-спорещия човек Тя си отиде. За нас живите, остават уроците за учене.

Как да разговаряме, без да се избиваме?

Много искам тази история да стигне до вас. Да осъзнаваме защо говорим, как говорим. Да не се заблуждаваме, че можем да скрием намеренията си с думи. Да познаваме истинските си намерения в разговорите и да не бъдем „роби на думите“! Да знаем – всичко в нас говори, не само  думите.

Епизод Първи – Да и не, и да

Епизод Втори – Правилата на очакванията

Епизод Трети – Обезоръжена

Епизод Четвърти – Гневът и прошката

Епизод Пети – Да си щастлив сред нещастни

Други свързани публикации:

Думи-стрели, думи-добри

Изговарям моята истина

Говорно-гласова интелигентност

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *