Аз бях тук заради себе си

2 min за четене

Аз бях тук заради себе си…..

следа в пясъка
следа в пясъка

Това отекна в мен, след като си препрочетох нещо, написано от мен самата, преди време.

„Живот преди смъртта“

Обичаме Живота и плашим се от Смъртта, а те са едно и също и кой знае защо винаги, когато ги забравим, се изгубваме. Помислете!

Караме се с някого – на улицата, на работното място, в семейството ни – ако в този миг той ни каже, че умира, моментално ще спрем и ще произведем друга емоция.

Защо? Защото е нещо специално?

Всъщност, всеки от нас умира, макар да не знаем кога. Когато си спомним за Смъртта, си спомняме за Живота.

Смисълът се връща.

Трябва ли ни диагноза, хора? Когато забравим за същественото, то ще намира все по-видни и неотложни начини да ни се представя.

Обичаме ли сега, уважаваме ли сега, правим ли най-доброто сега? „

Живеем ли преди да умрем?

Живеем ли така, че да си кажем: Аз бях тук. Дадох. Приех.Благодарих. Простих. Продължих. Уважих…..?

Уважих неразбраното.

Продължих в непроходимото.

Простих си невъзможното.

Благодарих за непоисканите дарове.

Приех и непосилното.

Дадох и невидяната любов.

Аз бях тук, заради себе си.

Донесох само това, а  получих всички вас.

Звучи като финално писмо и това не ме притеснява. Сега изпращам този миг и не познавам новият. Сега отдавам своите 100%, а за после не зная.

После не съществува.

Жива съм в напускането на настоящето и във влизането в сега.

 

 

9 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *