Най-добри приятелки

6 min за четене

Най-добри приятелки

приятелки

Знаете ли, че повечето мъже изтръпват от такъв етикет. Има защо. И те знаят, че жените, когато са заедно говорят за тях и то колко не стават. Не е тайна. Тайнство може да остане начина, по който го правят. Има хора, които са най-обикновени хейтъри. Има хора, които споделят чувства, мисли, опит и с ненамеса, стоят до теб.

Държат те да не паднеш, но на твоя собствен път.

За тези два типа приятелства е днес вълнението ми.

Няма мъже за нас

Смях в залата. Има, ама защо ги търсите заедно?

Едни от най-здравите приятелства между жените се крепят на общата тема-как няма мъже за тях. Основната задача в такова приятелство е никоя на никоя да не позволи да се отцепи от сектата. Мислим си , че ни помагат с мнението си и това е подкрепа, ама подкрепа в посока „стой тука“. Как става това? Много просто. Започва с разказването на истории, случки и коментари. Ако си щастлива, казваш на кратко и си с този, с кого си щастлива. Ако си нещастна, имаш цялот време на вечността(щото ти изглежда цяла вечност) и надълго и на широко, напоиттелно и даже измислително се разказва и разнищва. Добрата страна е, че се разнася напрежението. Капана е какво идва от страната на приемащия твоето споделяне?

  • Обяснява ти се колко е лош другия, за да се почувстваш права
  • Кроят се стратегии за прилъгване на самеца
  • Нахранва се „съперницата“, ако има такава
  • Разказват се подобни „травмиращи“ истории, да подсилим сигурността, че не си само ти
  • Проклинат се всички „нещастници“, дето не ни избраха

И тогава, получаваш точно това, което заслужаваш: Няма мъже за нас.

Няма-няма

А, защо да има? Каква любов си тръгнала да искаш и да даваш, като не можеш да приемеш:

  • Другият такъв, какъвто е, дори да те отхвърля
  • Че има „не“ в живота
  • Да си простиш, че не си победител
  • Да продължиш напред, след като си „поизостанал“
  • Да осъзнаеш, че радостта в двойката значи и за двама ви да е така
  • Да престанеш да се изживяваш като жертва. Тогава, другият какъв е?

Вибрацията, енергията, полето ( както искате го наричайте) е такова, че няма здрав човек, който да бъде привлечен от такава „красота“. Разбирам ги хората, които бягат бързо. Е, преди това се приближават да видят така ли е?

Та, такава атмосфера на приятелски разговори, момичета, твори само омраза.

Омразата е болка

В живота ни от болката страним, ако ни посреща още на входа. Болката в ближните ни прави съпричастни, когато вече сме си ближни. Приятелки, които ни помагат да се „излекуваме“ като помагат на болестта ни/си да се развива, са само дружинка в „болничната стая“. Ще се забравите, когато излезете от „болницата“. Ако….? Затова, правим всичко възможно да ни е „зле“ и да сме си тук – двенки, тринки…..и т.н.

Друг начин на живот и приятелство е да можеш да се радваш на радостта на другите, без да е твоята лична история.

Да се радваш на нечие щастие

И защо? Как пък това ще ми донесе на мен щастие? Най-просто казано: Радостта от това, което друг има, те пренася в полето на тази реалност и материалност.  По пътя се изисква внимание и концентрация, защото всяко нетърпение, очакване, изискване, настояване, отказване, разочарование, те сваля от влака, преди да е дошла твоята спирка….Можеш да се справиш сам, но ако имаш приятели/ки, добре е да са от истинските.

Вярно е, че приятел в нужда се познава, ама първо да си изясним каква е „нуждата“?

  • Да ни четкат Егото? Да ни „гримират“ раните? Да си имаме „групичка“?

Или

То, урока е само един: Как да обичам и да бъда обичан?

Това се учи в здравословна среда, с хора, които са в същия клас.

Има и други приятелства

Приятели, който ви обичат и приемат във вашите възходи и падения. Приятели, които ви помагат да намерите смисъла на случващото се. Приятели, които са в процес, а не са „институция с конституция“. Приятели, които не ви „спасяват“, а присъстват до вас. Темата за „спасителите“ е голяма, но с две думи: спасявайте се от тях!

Имам най-прекрасните приятелки на тази Земя, след като приключих с другите, разбира се. Никога не ми казаха: „Този е лош“. Подкрепяха ме да отида и да видя, както и да си тръгна, ако не е добро за мен, когато аз съм готова. Никога не ми дадоха посока, само любов и обратна връзка. Такива неща си мисля между Съединението(06 септември) и Независимостта(22 септември).

С кого се съединяваме и как сме независими в това?

С малко тъга за онези, които няма да надскочат „хейтърството“….и няма да срещнат любовта…

Любовта те чака там,

където никой не ти посочва….ходиш сам, защото е само за теб.

Не срещаме партньора си с „консултант по живот“, който своя не може да направи. А, за да имаш нещо общо с хората, които се справят  и познават любовта, е важно да си в едно поле с тях. Като се радваш на живота им, без капчица тъга за твоя, завист за неполученото, сравнение и недоумение. Чиста радост!

Иначе казано: За да привлечем Любовта, първо ставаме Любов.

Подобно се събира с подобно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *