Балонче хвърковато, аз каня те с поклон…

Балонът се надува

Луната и балонът

Помните ли тази детска песен?

„Балонче хвърковато, аз каня те с поклон. Ела да си играем на нашия балкон!“

Почти полунощ е и е почти пълнолуние. На балкона съм и гледам Луната. Като балон е…А, помните ли тази игра?

„Балонът се надува, надувайте момчета, да стане на парчетааа…

иии…

Бум!

Спуканите балони

От малки обичаме балоните и от малки се стряскаме, когато се спукват. Стряскаме се и като възрастни…

А, балоните се пукат, един след друг. 

Спуква се балонът на Детството, спуква се балонът на Младостта. Спуква с балонът на Величието, на Всемогъществото, балонът на Първата любов, балонът на Голямата любов. Пукат се балоните на Професията, на Справедливостта, на Принципите, на Материята…Спука се балонът на Духовността…Пукат се, защото са въздух под налягане и защото…

Илюзиите се спукват.

Аз не съм балона

Когато се спука поредния балон си казах: Ами, да! Аз съм въздуха в балона, който остава свободен, след като се разкъсат рамките и ограниченията. И в този момент се чу: Бум! Спука се и най-новата ми илюзия…

Аз не съм балона. Аз не съм и въздуха в него.

Аз съм тази, която надува балоните. Аз съм тази, който гледа, когато се пукат…Аз съм, който диша. Аз не съм въздуха под налягане, само съм тази, която може да го повярва, а после не.

Балоните се пукат

Рано или късно. Налягането вътре и вън се променя, материята се разпада и ние не можем да контролираме това. Разбира се, опитите не спират и някои даже са успешни…докато, все пак, се спукат. Обичаме балоните, надуваме, разкрасяваме, оцветяваме – за празници, за делници, за реклама…на някоя и друга илюзия. Не съм виждала балони, когато някой си отива.

Тогава истината за илюзиите е прекалено категорична.

Благодарна съм за балоните. Да, надуваме ги. Да, спукват се. И, да…летят. Някои много високо, даже.

Летят балони

Летим и ние с тях. Пътуваме, от облак на облак, от лъч на лъч. Разглеждаме света. Някак, балоните се оказват нашите носители по пътя. Илюзиите ни носят по пътя.

Би било тъжно, ако след спукването на поредната илюзия, забравяме пътя, който сме извървели.

В него е голямата картина и малките детайли, в него са и „плюса“, и „минуса“. Тук са и уроците. От тук сме заредили горивото за по-нататъшния ни път…

Благодаря

Да помним илюзиите и да благодарим, че ги имаме. Да се наслаждаваме на полета с балона и да признаем, че той се спуква, а ние оставаме и продължаваме.

Илюзия е, че можем без илюзии…

Загледах се просто в Луната на пълнолуние.

Още за илюзиите:

Измамното чувство за сигурност

Изкуството да бъдеш някой друг

Лъжата също е истина

Калина Стефанова-автор

Може да прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *