Сигурността

Можем ли да я определим и опишем? Откъде имаме понятие за нея?

Защо все така усилено я търсим и все така рядко я усещаме?

Кога, къде и с кого сме я усещали тази сигурност?

А, колко е сигурна, щом не е тук и сега, все така?

Темата за сигурността, винаги присъства в срещите ми с хора, които искат да се справят с някакъв емоционален проблем, търсят стройни партньорски отношения, желаят дейност, която да им приляга. Отново и отново, стигаме до темата за сигурността. Затова и реших, днешната публикация да посветя на това. Както вече знаете, аз винаги насочвам към търсенето вътре в нас. Поемането на личната отговорност за присъствието или отсъствието на нещо, е част от намирането му или съответно изчезването му от живота ни.

Възприятие и нагласа

Нужно е да разберем какво вътре в нас ни  кара на едно място и в някакъв момент да се чувстваме сигурни, а на друго място и в друг момент така да ни липсва. Търсим собствените си вътрешни причини, които определят възприятието ни за света. Нашата вибрация привлича едно или друго към нас. Същото така, нашата нагласа ни вкарва във фокуса едно или друго, но уви, все зависи от нас. Нека да оставим настрана разликите между местата и хората, времената и всички други обстоятелства!  Да, сигурна съм, че има такива, но нали знаем, че и в едните и в другите има някакво добро, което не виждаме „точно сега“(защо) и някакво зло, което не виждаме „точно сега“(защо)?

Практика

Ето едно писмено упражнение, което ни помага да изчистим илюзията от реалното. Отговорете на въпросите:

Какво за вас е сигурност?

Кога сте я  усещали? Опишете подробно ситуация: къде, с кого, какво се случи?

Колко често се чувствате така(сигурни или несигурни)? Каква е причината според вас?

Какво от описаното по-горе е зависело или зависи от вас и какво от външни обстоятелства? Какви и кои са те?

Опишете как би изглеждал идеалния ви „сигурен живот“?

Сигурност и страхове

Идеята за сигурността е една от най-големите илюзии, на които ни се иска да стъпим. Сигурността „работи“, чрез страховете ни. Застрахователния бизнес затова е толкова успешен. Идеята за сигурността е най-добрият манипулатор на човешките мисли, емоции и поведение.  Няма да ви поведа към това, че сигурността не съществува, а към това да разчоплим какво истински ни липсва, всъщност и генерално го наричаме „сигурност“.

Постоянство и промяна

Ако се замислите, сигурността е „статичност, постоянство“, което е всъщност обратното на „промяната“. Възможно ли е? Промяна е всеки изгрев и залез, всяко вдишване и издишване, раждаме се и умираме. Дори производителите на стоки дават „гаранционен срок“, а не 100% сигурност завинаги. Т.е. приемаме, че несигурността е сигурна. Промяната е гарантирана. Не е нужно да се чувстваме зле, че земята винаги ще се клати под краката ни. Нужно е само да изберем стабилна база, на която до подпрем живота си. Това не е илюзията за сигурност.

Живеене в настоящето

Липсата на сигурност е свързана с не-живеене в настоящия момент. Обърнете внимание как т. нар. „сигурност“ винаги ни води към спомен от миналото или блян за бъдещето! Темата за присъствие и живеене в настоящия момент излиза отново и отново на преден план, защото ни е толкова привично да бягаме от единствената реалност – сегашната. Пусти стари навици! Ако проверим къде ни е мисълта и се върнем към настоящето, дори ще открием нещо като сигурност – тук съм, има ме, жив съм, седя на стола, дишам, пиша на компютъра, мисля си за текста, всичко е наред. В момента нямам реален проблем. Правя, каквото искам – това е сигурно.

Сигурност и любов

Най-често, това което ни липсва се нарича любов, а не сигурност. Друг е въпроса, че искаме любовта да ни е „вързана в кърпа“. Може, но само в едната посока, от нас към друг и то ако се грижим за това. Любовта от другите към нас е нещо, което не зависи от нас и не се случва, защото заслужаваме, а защото привличаме и сме на такава честота и вибрация.

Какво да направим

Когато си изясним какво точно ни липсва, се придвижваме напред. Следващата стъпка е да определим какво точно зависи от нас и какво не. По-нататък се фокусираме само върху това, което ние можем да направим и не се занимаваме с онова, което не е възможно да контролираме. Като казвам „не се занимаваме“, това значи да не хабим енергия, мисли, емоции и въобще фокуса ни не е в нещата, които „искаме да са други“. Искаме, ама не са. Тогава не се ядосваме, не съдим, не коментираме, дори. Фокусът ни стои само в това, което ние можем и правим. Така се грижим за честотата, на която вибрираме. По-просто казано: това сме, което искаме да привлечем. Бъдете честни – само вие сте.

Сигурно е, че получаваме това, което привличаме

Сега, нека изясним какво означава „да съм това, което искам да привлека“. Искате да привлечете някой, който да ви обича – обичайте се! Искате някой, който да се грижи за вас – грижете се за себе си! Искате уважение – уважавайте се! И не забравяйте, че ако го „играете“ жертва, ще си извикате насилника. Ако се изживявате като спасители, ще си привлечете някого, когото все трябва да спасявате.

Не на последно място, внимавайте какво точно си пожелавате да получите! Но за детайлите на намеренията и мечтаенето, ще говорим друг път.

Сега си спомнете, че единственото сигурно нещо е, че вие сте със себе си до края. Имате сигурност и в това, че каквото направите от себе си, това ще си имате. Останалото е работа на Вселената и нейните закони. Ние можем да работим по въпроса за привличане на точното, а кога  и как ще ни го доставят не е в нашата власт.

error: Content is protected !!
Share This

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ИМАМ ВРЕМЕ

*Щастлив* Здрав* Богат*
Всичко е въпрос на време!
Намери своето Време!

Поръчайте книгата тук