„Един по-добър свят“ – ама, че шега!

3 min за четене

Един по-добър свят!

свят

А, какво е да направиш света по-добър? Откак се помня, се чудя защо все нещо ме смущава в това и не е не-вяра или липса на надежда…..Даже съм сигурна, че без да се амбицирам и боря, аз самата правя света по-добър….ама как – не знам, какъв – не знам, само го усещам…..

Докоснах се и до отговора на въпроса си. Пак въпрос!

Как може някой да си мисли, че знае какво е по-добър свят?

Да се вторачиш в идеята, че знаеш какъв светът е по-добър, е не по-малко притеснително от това, да правиш света по-объркан. Всъщност и двете са невъзможни!

Моето знание до момента е, че правиш света „по-добър“ като просто си в съзвучие с това, което правиш(каквото и да е) и сърцето си.

При това, правиш само своя свят по-добър. Ти знаеш за себе си какво е Добро. Другите знаят за тях. Никой не може да ти направи света по-добър или ти неговия.

Да ти е леко и свободно

Това е „да ти е добър света“. Да подчертая – аз как се чувствам от това, което правя, не другите как мен ме карат да се чувствам от това!

В намерението е, не в начинът, по който някой те отразява…..

Като цяло:

Светът няма нужда да е по-добър, нито може да е по-лош!

Това си е мания за величие отвсякъде. Ама пусто, като така и така сме родени творци, „ум патки пасе“, но и аплодисментите си търси. Носът ми е безпогрешен за онези, които „правят света по-добър“, борят се за това и онова, а какво стои в дълбокото?

Как да бъда важен? Как да бъда специален? Как да покажа, че съм повече от другите? Искам да спасявам? Аз знам по-добре…

И защо? Липсва ни мисията в живота ли?

„Избирам си тази – ха, така! Сега съм по-добър, че вчера не се харесвах достатъчно!“

Да не мислите, че говоря за другите? Говоря само за себе си, аз другите не ги познавам толкова добре. А и не ме срам да съм по голо Его. Душата ми винаги е с мен и не ме е страх от умиране на превъзходството.

Често се моля

да не ми правят „света по-добър“, просто да уважават твореца в мен, дори когато това значи нищо да не правя. Разбира се, това е неразделно от моето доверие към другите, каквито и да са, каквото и да правят.

Трудно е да откриеш многото в нищото, но не и невъзможно!

Та, светът няма да стане по-добър! Това е шега! Може да става различен, но и това е под въпрос.

И все пак, тайно си мечтая за един по-добър свят.

Този, в който ти уважаваш мен и аз уважавам теб, вместо да се поправяме.

Кой съм аз, че да знам по-добре за теб? Кой си ти че да знаеш по-добре за мен?

Избираме пътя си, не и краят му!

5 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *