Да си щастлив сред нещастни

Да си щастлив

Епизод Пети от „Да живееш…“ Нещастен Да си нещастен е по-популярно. Добре са ми познати Завистта, Тъгата, Самосъжалението, Самолюбието. Познавам ги, защото съм ги живяла и днес ги разпознавам в мен и извън мен. В живота си, обаче съм научила, че каквото живееш това и разпръскваш, посаждаш, отглеждаш, береш и ядеш…в това и живееш. Ние сме производители […]

Продължи

Гневът и прошката

Гневът и прошката

Епизод Четвърти от „Да живееш…“ Когато сме щастливи, вярваме, че сме простили всичко минало. Или дори не мислим за прошка повече. Това е далече останало в миналото. И един ден… Любов Срещнах Любовта, такава каквато е Моята. Нахално съм я мечтала. Дума по дума съм я изписвала през целия си живот. Рисувала съм я , сънувала, […]

Продължи

Обезоръжена или как се среща Любовта

Обезоръжена

Епизод Трети от „Да живееш…“ Любовта ме покани на вечеря. Не че я познах. Може би, подсъзнателно, защото пък, спечелих битката с разума и отидох. Ама как?! Приготвих се за битка. Въоръжена и защитена отвсякъде. Любов или война Уж на среща за любов, а тръгнах на война? Кой прави това? Всеки, който е преживял поне […]

Продължи

Правилата на очакванията или как се вярва в невъзможното

Правилата на очакванията

Ако сте пропуснали началото, историята започва тук. Продължава в Епизод Първи.  А това тук е Епизод Втори от „Да живееш…“ Зная или имам очаквания Ние знаем, ние много знаем. Много сме живели, много сме видели, много сме научили, много сме се намъчили. Ние знаем, без да проверяваме настоящето. Ние винаги живеем в едно и също – […]

Продължи

Да и Не, и ДА

Да и не, и да

Историята започва тук. А това е Епизод Първи от „Да живееш…“ ДА Когато получих поканата, веднага казах „Да“…и се започна „филмът в главата ми“. Миналото е живо под формата на страхове, които упорито ни бранят от настоящето. Просто покана за кафе. Просто усмивки със съгласие. Просто размяна на телефони и….следващото денонощие, с безсънна нощ, бе завладяно […]

Продължи

Да живееш, каквото осъзнаваш

Да живееш каквото проповядваш

Има хора, за които моите текстове са като учебник, а аз учител. Може и така да е, но предлагам, преди всичко да се посмеем заедно и по отделно на това. Преди време, дъщеря ми ме наричаше „мама-гуру“. Забавляваме се. Но е важно за мен, че написаното е заради мен, а другите какво ще си открият […]

Продължи