Череши за обеца на ухото

4 min за четене

Не нося обеци, но този път – череши за обеца на ухото!

Казвала ли съм ви, че имам много гласове в главата си?

Цял „мажоретен състав“ сме, но с всеки миг и нова ситуация, все повече успяваме да влезем в един ритъм, да станем едно и да си държа аз парад мажора.

Разказвам случка

Рядко пазарувам плодове и зеленчуци от улицата, но този път нещо ме накара и се спрях при една жена на тротоара. Накупих череши, коментирахме, че са последните за сезона. Взех краставици, розови домати, предложи ми и пъпеш, но отказах, казвайки, че ще остане за другия път, че доста се натоварих, а бях пеш. Междувременно, жената си каза:

-То, жените все мъкнат.

Без да се съгласявам и припявам и също така, без да споря, само отвърнах:

-Майка ми някога казваше, че на жената ръцете са от ластик.

Tака, направи ми тя сметката – 8,80 лв. Давам 20лв. и тя връща – 20 ст. до 9 и левче до 10лв. Прибирам монетите и затварям портмонето. Дава ми тя пазара и ме изпраща с думите, че ще запомни приказката на майка ми-много й харесала. Тръгнах си и пътьом, след има няма 5 мин. ми прищраква, че трябваше още 10 лв. да получа. Тръгвам да се връщам, а по пътя „мажоретния състав“ не спира да трополи в главата ми. Ама, парад на мислите:

„Тя нарочно ли го направи? Ама и аз каква съм разсеяна или по-скоро уморена! Сега какво да й кажа? Ако се направи на ударена, как да й докажа? Ако се дръпне, мога да я погледна право в очите и да й кажа, че това не е добро и ще си направи лоша карма. А може и да я сплаша като й кажа, че тогава по-друг начин ще си получа моето…“

….Много интересно – наблюдавах мисъл след мисъл. Все пак, това са все варианти на живота ми, а ние във всеки нов миг избираме кои сме и как живеем. Понаблюдавах, ама нищо не ме докосна и знаех дори, че не са мои мисли, а ревю на разни светове и наученото от тях.

Стигайки там, не усещах нито обвинение, нито гняв, нито вина, нито страх….приближавайки, дори ме усмихна картинката, в която тя погали по главата едно от момченцата до нея. Приближих я и само казах:

-Здравейте! Знаете ли защо се връщам?

В очите и за миг имаше колебание, което се изрази в мълчание. Помня, че бях прозрачна и само наблюдавах. В следващия миг тя се втурна да ми казва, как разбрала, отделила парите, казала си: „Дано тази жена се върне“……Така, де….ще ми връща 10-те лв., ама ги няма. Ходи търси, разваля..накрая, ама ми се извинява….аз пак не усещам обвинение, даже казах:„Ама, нищо, де…и аз съм разсеяна и уморена….сега нали, всичко е точно?“…А, тя..дава ми парите и аха, хваща ми ръката и все едно благодари……

Защо споделям това ли? Заради радостта от чистотата в общуването.

Чисто вътре, чисто вън……и защото работи и ми харесва да живея така. За мен няма значение нито едно предположение какво тази жена е правела или искала, или каквото и да е…..важно е, че в общуването с мен тя влезе и общува наистина с мен – чисто.

Благодаря за отбивката от пътя и по-точно „за пътя“!

юли, 2015

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *