УСПЕХЪТ И ЕМОЦИИТЕ

4 min за четене

Успехът и емоциите

УСПЕХЪТ И ЕМОЦИИТЕ

Когато бях малка

много плачех или поне така се чувствах в сравнение с другите и от това, което ми казваха.

Наричаха ме „емоционална“.

Почти вярвах, че това е болест(всъщност, всеки е емоционален!). Най-често плачех, защото не ме разбират, защото ме забравят, защото нещо е несправедливо от моя гледна точка, но си плачех и очаквах да ме попитат защо. Само, че вместо това, хората се плашеха и всеки по свой начин се пазеше – едни ме игнорираха, други започваха да ме разсейват, четвърти се подиграваха, а на някои им ставах по-симпатична и близка с това.

С годините се научих

да крия своята тъга и гняв. Нещо повече…открих, че с усмивка и жизнерадост се случват чудеса – отварят се врати, увеличават се приятелите, получаваш предложения за работа, влюбват се в теб…

Станах нещо като „Клоунът винаги тъжен“….ама тайно и на тъмно.

В зрелите си години продължих да наблюдавам как обществото по един или друг начин отрича, изолира, натиска емоциите и „емоционалните“. Стават все повече страдащите, бягащите в ашрами или гълтащите шепи хапчета, но не и едновременно щастливите и успешни.

Дано не сте повярвали, че е невъзможно да си едновременно успешен и щастлив!

В колко битки със себе си съм влизала, ако знаете, водена от новото вярване, че емоциите пречат на успеха и щастието, без значение дали ти го казва духовен гуру или прекия ти началник?!

Слава Богу, „падна ми се“ професия, в която емоционалността е плюс,

но това, че ме храни и радва аудиторията, съвсем не значеше, че се справям със себе си и междуличностното общуване. Не можех само да се усмихвам и да съм добра, да премълчавам неприятното, за да не създавам трудности по пътя си.

Да, ама не!

Вътрешното страдание продължаваше, защото си бях обърнала гръб и сама зарязала себе си. Тогава се предадох. Казах си: „Да, аз съм емоционална и няма да се боря с това!“ Позволих си, когато съм тъжна да си тъгувам, да се смея само, ако наистина ми е весело и до това, дори „веднъж“ се развиках и пуснах навън гнева. Като цяло, се почувствах по-добре, защото бях съответна вътре и вън, но какво стана с общуването с околните? Разбира се, че се влоши. Хората, все така бягат от „емоционалните“, защото не знаят какво да правят с емоциите – нечии и личните. И аз не знаех какво да правя с тях. И тогава:

О, чудо! Точно навреме!

Живота ми „сервира“ Емоционалната Интелигентност. Тест, анализ, работа, тест, анализ, резултат. Еха, можело. Да познаваш собствените си емоции и емоциите на другите, да ги осъзнаваш в реално време, да ги отложиш, но не и забравиш и да избереш адекватната реакция след оценка на реалността. Да познаваш и разбираш себе си и другите, позволява здравословно общуване в доброта, радост и успех.

Успех?

Да, за Успеха да ви кажа, най-после:

До, скоро се смяташе, че за успех в живота ти е нужен висок Коефициент на Интелигентност(IQ), днес категорично знаем, че това не е гаранция за щастие. Емоционалната Интелигентност(EQ) е доста различен набор от умения, които се оказват къде по-важни за успеха в живота ни – кариерен и междуличностен.

Умен, но самотен, успешна, но нещастна –

докога ще гледаме едни и същи филми и ще участваме в тях? За мен, да развивам уменията си за управляване на емоциите, е широко отворен прозорец с чисто небе, ярко слънце и свеж въздух. Станах сертифициран треньор по Емоционална и Социална интелигентност (BISEI – Български Институт за Социална и Емоционална Интелигентност) и с радост ще споделям с вас наученото в нашите тренинги и лични консултации.

За кого е това?

За родители и деца,

за самотни и за двойки,

за служители и мениджъри,

за всеки, абсолютно всеки, защото само си мислим, че знаем.

Пътят към успеха не заобикаля сърцето, а умът е наш приятел.

Да ги срещнем!

Comments are closed.