Тъмната и светлата ни страна

1 min за четене

Всеки има и тъмна и светла страна.

Много пъти съм чувала: „Ама, ти си все една такава позитивна, усмихната, харесват те, а защо не показваш и тъмната си страна? Лекичко са ме обвинявали в нечестност, в подправеност, в манипулиране!“  Благодаря! Всеки има и тъмна , и светла страна. Така и аз. Те са моите и през един или друг филтър, си изливат навън еднакво.  Друг е въпроса, кой какво вижда или не. Защо му е важно , въобще?

Светлата е за светене – даване, тъмната е за баланс – не е за дар.

Затова е нормално всеки да показва светлата си страна, а тъмната да крие – това е обичане на другите и даруване.  Не е важно дали показваш тъмната си страна или не, важното е дали я осъзнаваш.  Ако друг настоява да я види, то той най-вероятно търси собствено успокоение, че и ти имаш тъмна страна (защо ли се съмнява в това?).  Когато не откриваме тъмната страна в друг, то най-вероятно крием собствената от себе си(нещо като щрауса и главата).  

Не можем да познаем нещо в другия, ако първо не сме го познали в себе си,

защото някак си, нямаме понятие за това. И да не ви пука, кой какво видял във вас!  Негово си е…..никой не може да ти казва кой си и какъв си! Никой не може да те познава по-добре от теб самия (независимо, колко ти е осъзнато или не)!  Дори и да не осъзнаваш, това не означава, че не усещаш същината си. И не на последно място,

кой казва, че „светлото“ е за възхита, а „тъмното“ за срам?…

Брей! Всичко е само баланс!

 И една молба: не ме идентифицирайте със стигналото от тези думи до вас – то е ваше, моето-мое и само аз знам какво е!

Дошло е , пуснала съм го….вземете, ако го усещате.

П.П. Има хора, които са много чисти в общуването с нас и те могат да ни бъдат истински огледала. Това, обаче , не казват те, а ние го усещаме и през същността си избираме!

Leave a Reply