Това писмо

2 min за четене

това писмо

Това писмо

написах преди време и днес стоя зад думите си. От онези неща, които не правим всеки ден, но са пълни с повече живот, отколкото имаме в милиардите си дни.

„Мило мое дете, прекрасна щерко, честит рожден ден!

Тази сутрин се събуждам с лекота и радост, с осъзнаването, че изтеклите 23 години са сандъче със съкровища за нас! Днес вече не зная ,миг по миг, къде ходиш и какво правиш, но сме по-близки от всякога. Как стана така, дори не зная….май е просто от любов.

Не знаех и как да ти бъда майка, но съм благодарна, че не ме сковаха до край страха, гордостта и егоизма. За мен най-голямата награда е да знам, че можеш да бъдеш много далече от полата ми и да се справяш по най-свободен свой начин.

Нагледах се на „щастливи майки“ с „нещастни деца„, с толкова здраво стегнати пелени, че не си и представят, че извън тях има свят – голям, шарен и безопасен(ако си носиш сърцето винаги с теб).

Надявам се да осъзнаваш радостите на свободата, която никога не ти отнех, въпреки моите майчински страхчета. Надявам се да осъзнаваш благородната сила на ДА на непознатото и НЕ на „чуждата истина„, щом не е твоя.

Надявам се, просто, когато имаш нуждата от мен, да ме потърсиш, защото съм тук за теб, винаги. Най-страшното мина – родих те, роди се …

Всичко пред теб, пред нас е безкрайно пространство за летене. Отпусни се, защото имаш криле!

Гушкам те! Бъди ми здрава и живей в изобилие и любов! Твори и му давай свободата, продължавай смело нататък!

Обичам те! Мама“

(17 септември, 2016)

„Предай нататък“…

Питай Калина

Прощално писмо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *