Страхът не е Любов

3 min за четене

Страх

Веднъж чух един психолог да разказва:“Когато човек се страхува (от обвързване) и все пак направи това( влезе във връзка), то той сам започва да бойкотира това, което се случва и наказва човека до себе си, че е избрал да бъде с някой, който не заслужава това….“ Настръхвам….Колко е важно да осъзнаем, че никой и нищо не е в състояние да ни спаси от нас самите, от страховете ни. Това, което сами си създаваме е по-силно от всичко и всеки, ние сме по-силни от всичко и всеки….та осъзнаем ли, че „Аз го създавам това Аз, този СТРАХ“, единственото е да направим избор за посоката…..

Страхувайки се от нещо, ние привличаме хора, които се страхуват от същото.

Наказваме ги за това, искаме да ги променим, бягайки от себе си. Нашето Его не би позволило да решим, че сме несъвършени и няма защо да наказваме себе си или да се променяме. Но една по-висша същност, копнее за промяната и минаването отвъд страха от нещо си. Вместо въртенето в порочен кръг, можем да оставим другите на мира и да погледнем в себе си – там стои както всяка илюзия за страшното, така и всяка истина за него. Преодолеем ли един страх, спираме да привличаме хора, които да наказваме за това.

До нас застават по-истинските партньори, колкото по-близо сме до истинските себе си.

Всъщност няма не-истински партньори – просто всеки до нас ни показва на кое стъпало сме от себе си. Колкото по-скоро го разберем, толкова по-съзнателни сме. Страхът е за мързеливите – трябва да сме наясно, все пак! И защото Страхът е страшен, имаме партньорите, приятелите, рожденото семейство, професионалната помощ……Подава се  ръка. Няма страшно!

Консултации по Емоционална Интелигентност

Comments are closed.