Смелост за Любов

5 min за четене

Смелост за Любов

любов

Няма нищо по-лесно от това кажеш, че Любовта не съществува, само защото не си способен да обичаш!

Няма нищо по-лъжовно да решиш, че обвързването я убива, само защото не си се обвързал с точния човек!

Няма нищо по-болезнено да усещаш, че нещо в теб се губи и да си нареждаш, че не сме родени да бъдем само с един партньор.

Всъщност ЕДИН е – когато си осъзнал какво е Любов и срещнеш този, който също осъзнава.

Има и цвеятя, и рози, и тръни, и сълзи, но никога не оставаш сам в това.

Този текст е на Ошо. Споделям го тук, не защото съм последователен негов читател, а защото душата ми се радва, когато откривам съмишлие по пътя.

Ошо за Любовта и бягството

Когато си с един човек 24 часа

в денонощието, познаваш всичките му слабости – добрите му страни, но и лошите, блестящото и мрака. Целият човек се разстила пред тебе като на длан.

Любовта е достатъчно силна да се осъществи и при вида на слабостите, ограниченията, уязвимостта на любимото човешко същество. Имагинерна любов обаче съвсем не е достатъчна. С нея можеш да обичаш само в киното или литературата, в поезията – както се обича далечна, блестяща, но непозната звезда.

Истинската любов представлява съвсем различно измерение – тя означава влюбване в действителността. Да, действителността има дефекти, но това те стимулира за растеж. Всеки отделен дефект те тласка да го надхвърлиш.

Когато двама души се обичат истински,

те си помагат в израстването. Превръщат се в огледало за другия, взаимно се оглеждат. Помагат си и се поддържат. В добри и лоши времена, в щастие и тъга, те са заедно, загрижени един за друг. Това е цялата философия на обвързването.

Ако съм с теб само когато си щастлив, а те напускам в нещастие, за обвързване не може да става и дума – налице е чиста експлоатация. Ако съм с теб само когато преливаш, а те напускам, когато си в депресия, значи изобщо не съм с теб, не те обичам, обичам единствено себе си и собственото си наслаждение.

Когато си в състояние да ме зарадваш, когато ми правиш добро – тогава съм с теб. Когато ми причиниш болка – изхвърлям те на боклука. Това не е любов, не е обвързване, не е преданост. Няма никакво уважение към личността на другия.

Не е трудно да обичаш жената на някой друг,

понеже на него отреждаш пораждащата страдание реалност, а за себе си запазваш само сладките мечти. Чудесно разделение на труда – няма що! Това обаче е нечовешко. Любовта е нещо сериозно и изисква израстване, иначе що за любов е това!

Любовниците получават стимул един от друг във всяко отношение. Когато са заедно, постигат високи върхове на щастие. Отредени са им обаче и дълбоки пропасти от тъга. Разстоянието между щастие и тъга се увеличава – ето това е любов.

Когато си сам, сълзите и плачовете нямат особена дълбочина. Не си ли забелязал? Когато си сам, всичко това е доста плитко: Когато обаче плачеш заедно с любимия, се получава голяма дълбочина на преживяването, разкрива се ново измерение.

Сам можеш да се смееш, но смехът ти ще кънти на кухо.

Ще прилича на нещо ненормално, на лудост – само лудите се смеят сами. Когато споделяш смеха си с някого, смехът придобива дълбочина, здраве. Можеш да се смееш и сам, но смехът ти няма да е особено дълбок – няма как. Споделен, той се спуща до най-изконните дълбини на твоето същество.

Двама души могат да израснат в общуването си само когато са заедно във всички климатични условия – ден и нощ, зиме и лете, независимо от промените в настроението.

Дървото се нуждае от всички климати и всички сезони.

Да, то обича жаркото лято и ледената зима, радва се на зората, на слънчевите лъчи. Но само в тишината на нощта може да се затвори в себе си и да изпадне в дълбок сън. Дървото има нужда от тих, весел, радостен ден, но и от мрак и тъга в сивотата на облака, покрил небето. То расте от цялата тази диалектика.

Любовта е диалектика. Сам не можеш да израснеш. Винаги помни, че когато си влюбен, не бива да бягаш от отдадеността и обвързването. Потопи се изцяло в нея. Не се помайвай някъде из периферията, готов всеки момент да избягаш при първата трудност.

Любовта е и жертвоприношение.

Трябва да пожертваш много… егото си, амбициите, уединението, тайните… Плитката романтична влюбеност не изисква никакви жертви. Без тях обаче няма израстване.

Любовта те променя почти изцяло, тя е ново раждане. Вече не си същият като преди – никога няма да бъдеш. Минал си през огън, пречистен си.

Изисква се смелост.

Ошо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *