Още грижа за Ума ни-3

6 min за четене

Още грижа за Ума ни

 

Почивка за ума

„Още грижа за Ума ни“ е трета част от поредицата, която направих за опазването и ефективната комуникация с нашият незаменим спътник Ума. Когато говоря за него, винаги го правя с любов и необходимата отидентифицираност.

Защото аз не съм моите мисли. Аз съм тази, която ги произвежда и ползва.

Посветила съм много време на това, да разбера как функционира мозъка ни, нервната ни система. Как мисли , чувства, емоции, поведение създават живота ми, който искам и този, който не желая. Едно от най-ценните ми осъзнавания е това, че всичко работи свързано и нищо от това по отделно не съм аз. Аз съм онази, което го ползва и съответно съм отговорна как да работи. Грижата за Ума ни е като грижата за всяко нещо, което искаме да ни служи добре.
Ето и продължението на първа и втора част:

10. Научаваме го

Кои са истинските опасности?

Всеки път, когато Умът ни срещне нещо различно от себе си, се включва алармата „Опасност“.

Кръвта ни кипва, козината ни настръхва и сме готови за битка. Да, навън може да не изглежда така, но всъщност, тази мобилизация се случва. И защо да е така? Когато се себеусещаме, себечуваме, самоосъзнаваме в настоящия миг, не е трудно да му кажеш: „Това не е страшно, а само различно. Най-много да получиш ново знание. Нищо не губим, Ум мой! Благодаря ти, но сега не е нужно да ме пазиш. Всичко е наред.“ Така, двама с него не спорим с другите, разказваме им за себе си, своите гледни точки и получаваме техните. Продължаваме напред заедно с другия отсреща или се разделяме по темата. И какво толкова?

Защо да се избиваме? На Ума ми му е по-леко и по-лесно сега.

11. Радваме го

С лакомства.

Давам му наслада.

Това му е любимата част от забавлението наречено „Живот в главата на Калина“. Няма човек, който да не изпитва удоволствие от изкуството. Без значение дали е музика, картина, танц. Доказателството е в нашето детство. Като бебета всички сме се усмихвали на музиката, припявали, пляскали с ръчички, танцували както можем. Очите са ни светели на картинките. Е, има хора, които са забравили това „лакомство за Ума“. Слава Богу, не е единствената радост за Ума ни. Той ликува и когато практикуваме хобито си. Имате ли? Никога не е късно да го откриете.

Времето, в което Ума ви така е потънал в щастието, така се вдъхновява, че не ви се спира и не усещате часовете как летят.

Това релаксира Ума и го прави приятел, който ни има доверие, когато го водим.

12. Общуване

С други и подобни.

Уж, избраме приятелите си, работа…хората, с които общуваме, а често се оказваме в отровна среда.

Хигиена на приятелите, събеседниците, учителите.

Не е най-лесното нещо, Умът ни да разбере, че някой ни вреди. Разбира се, че не всичко ни харесва и ще ни харесва в живота. Това също е нормално. Значение има, дали осъзнаваме какво се случва с нас в общуването с вечно оплакващи се, вечно отрезвяващи ни с реализма си хора, натъжаващите ни, всеки който , за да бъде интересен, всява смут, страх, стрес с новините, които не ни радват. Говори ви човек, който съвсем не е „щраус с глава в земята“. Разбира се, че има нужда да стъпваме по земята и да сме наясно с реалностите, но един факт е достатъчно да се поднесе веднъж.

Защо въртим грамофонни плочи с „ужасите“ за Ума ни?

Умът ни приема всичко за чиста монета и борави най-много с това, което най-много му е подавано. Той рещава, че това е добро за вас, щом редовно му го давате. Помислете над това и редуцирайте, ако не хората, то поне времето прекарвано с тях! И най-близки и любящи ни, могат да са отрова. Не е нужно да ги изгоним от живота си, но можем да регламентираме общуването си. Научаваме се на Асертивност.

13. Любов

Как любовта, влюбването и обичта помагат или не в грижата за Ума ни?

Да се влюбиш е повод за летене на Ума. Ух, че хубаво, нали? Ставаме едни такива добри, всичко ни се получава, не се страхуваме, над нещата сме. Ама, до кога? До момента, в който Ума ни „вземе нещата в свои ръце“. Почва броенето и мерки за спасение:Колко пъти са ме лъгали? Колко ме боля? Помниш ли какво ти причиниха? И сега, накъде? Това няма да е вечно. Давай да се спасяваме, докато е време!“ И се включват всички страхове и лимитиращи убеждения, стари модели и „защитни жилетки“ от всякакво естество и времена.

Е, да простим на Ума си! Той работи, все пак, за наше добро.

Идва разговор с него. Настаняваме с в настоящето. Осъзнаваме „новата“ реалност и влизаме смело в Любовта. Там вече е радостта и истинското добруване. В Ума ни е пълно с приемане на другия и себе си, прошка към другия и себе си, раздаване на другия и на себе си.

Иначе казано:

Преди да позволим на Ума ни да работи за нас е важно да го подготвим за това, какво е Добро за нас.

След това, този разговор се актуализира своевременно.

С две думи: Ако на ни мързи да работим с Ума си, той работи, както си знае. Само че не „за нас“!

Той поддържа „идеята за нас“, без ъпгрейдване.

За финал

Каквото и да ми дойде до главата, не се сърдя на Ума си. Благодаря му, че се грижи за мен, както може. Той почти като „домашния любимец“ – обича те, пази те, иска да ти се харесва, но също така хитрува – ако може да завземе по-голяма територия. Грижа и любов му трябва на Ума ни.

Той ни служи по същия начин, по който ние го научим.

Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *