Обезоръжена

1 min за четене

 Обезоръжена

Епизод Трети от „Да живееш…“

Любовта ме покани на вечеря. Не, че я познах. Може би, подсъзнателно и извънгравитационно, защото пък , спечелих битката с разума и отидох…Ама как?! :

Да се самопоканиш на война

Кой прави това? Всеки, който е преживял поне веднъж голямата болка – болката от разочарованието, предателството, измамените очаквания, подведените надежди, неизпълнените обещания. Всеки, който не живее в настоящето и си мъкне тоновете минало. Всеки, който се страхува, че няма да оживее отново. Всеки, който се е объркал между Любовта и Поднасянето на главата на дръвника. Всеки, който е повярвал, че от Любов се умира.

От Любов, драги, само се живее!

Но, за живеенето после. Тръгнах да разказвам за умирането и навярно е вярно, че познаваш живота, когато си познал смъртта. Само, че познал я веднъж, всеки път се подготвяш да срещнеш пак нея….И някъде там, сред многото пътища към смъртта, пропускаме да живеем, пропускаме Любовта. Не и този път, за мен! Тръгнах без оръжието си, най-силното си оръжие нямах. Този път не важеше. Е, нямаше как да е битка. Реших се на „заколението“ от раз.

Какво ли е да не мога да ползвам оръжието…

….брилянтния си български език?

С две думи – отивам да вечерям с мъж, който не говори езика ми, нито аз неговия.

Нямах пръчицата, с която мога да поставя всеки на „мястото му“, а себе си да превръщам в „недостижима“. Това е. И не съм го знаела, докато не тръгнах без възможността да разговарям на родния си език с професионално ниво на владеене. За първи път осъзнавах какво е да си чист, празен, само по себе си, без маски, образи, легенди, спомени, идоли…..

Съблечена, открих жената в себе си.

Тръгнах да опознавам и да бъда опознавана без да говоря неговия език, без той да разбира моя и на разположение бе простичкия и ограничен общ трети език. Ха, така! Сега трябва да си позволя да не съм перфектна, да греша, да бъда глупава, смешна, безпомощна. За първи път Душата ми поведе Тялото, с куража на Сърцето, да се представя само по

Светлини и Сенки.

Никога не съм се чувствала по-свободна, по-вдъхновена, по-жива. Нищо не очакваща, незаинтересована от оценки и най-важното за мен, повече слушаща и по-малко говореща. По-малко говореща и повече чувстваща. Повече интересуваща се от другия, отколкото от себе си. Говорех простички неща, с думи малко. Слушах с цялото си същество и преживявах чудото на бездумната комуникация. Когато поех по пътя на интуицията си и започнах да се занимавам с Емоциите и Звука, когато смело се хванах за това, че само 7% дължим на съдържанието от думите, когато подадох ръка на хората, които искат да подобряват комуникациите си…..подадох най-вече ръка на себе си и сега го живея.

Застанах на прага на“ Отвъд езика“

Не питайте как, но говорихме с часове и то за най-чудати неща. Бях се предала, а съдържанието помежду ни течеше свободно. Усещах тялото си релаксирано, емоцията радостна, животът лек.

Епизод Четвърти

Leave a Reply