Мракът, който ни освет(л)ява

3 min за четене

След като преодолееш Страха

от едно препятствие, преодоляваш и самото препятствие, но това не всичко!

Идват Тъгата, че си бил там толкова дълго,

Гневът, че си могъл да го допуснеш…..налага ти се да преодоляваш и тях….докато се настанят

Прошката и Любовта към себе си в минало време – врата към любовта в настоящия момент, ключът към следващия…..

Поглеждаш назад

и те залива океан от сълзи; армия от екзекутори; целия

Мрак, в който си живял….все още не те пуска….но той не е

Врага ти, той е Рожбата ти – родена, отглеждана с много отдаденост.

Толкова много енергия си давал за това, да те боли, да е трудно, да е тежко, да е непоносимо и все пак…..износено….как да го оставиш сега това „дете“ на житейския си път? Та нали му дължиш уроците си, израстването си…

Днешното си същество дължиш на това „тъжно минало“….

Смеем се, когато споделяме, че обичаме да ни е трудно, че се привързваме към болката си, самоиронизираме се….изминаваме какви ли не виртуозни пътища само и само да не приемем и признаем, че това сме ние

Тъмните Магьосници на Денонощните си Кошмари…..

Спокойно човече, никога не си сам в рицарските си доспехи!

На Бойното Ти Поле, Отсреща Няма Никой!

До Теб Има Огромна Подкрепяща, Обичаща Те и Бореща се за Теб

Твоя Същност.

И ако има нещо, което наистина е тъжно, то това е да си повярвал, че си сам, слаб, неспособен, незначителен, невидим, несъществуващ, безсмислен……това е тъжно и все пак, и също така….простимо…

винаги има скрит резерв от сила и за това!

И това е Любовта….започваща от теб към теб!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *