Кой съм аз, че да знам какво искам?

3 min за четене

Много падащи звезди

падащи звезди

Новината:

„Всяка година около средата на август Земята преминава покрай остатъците от кометата Суифт-Тътъл. Когато отломките от нея навлязат в атмосферата на Земята, те изгарят и оставят опашки от светлина – „падащи звезди“. Тъй като от Земята метеорите изглеждат сякаш идват от съзвездието Персей, се наричат Персеиди. Най-доброто време за наблюдение и пожелаване е както тази вечер – нощта на 11 срещу 12 август, така и утре, в нощта на 12 срещу 13 август. Днес е началото на звездния дъжд, а до 20:00 ч. на 12 август ще достигне най-пиков етап. Въпреки това падащи звезди има до края на месеца, макар и по-малко на брой. “

Какво да си пожелая?

Спомних си една лична история от преди време.

Една падаща звезда

Не беше през август и не бе в България, но какво от това – небето е небе. Беше пълнолуние и полунощ. разхождах се по безлюден плаж. Реех се в пространството и безпростарнствието. Изведнъж виждам падаща звезда. Това става толкова бързо, че дори се чудиш видя ли я или ти се привидя. Казах го на глас, а прекрасното същество до мен(моя любима приятелка) ми напомни да си пожелая нещо. Изрекох го много бързо, почти го изстрелях, стремейки се да не изпусна момента. Казах го на глас и в този миг се чух какво съм произвела. Представете си как много бързо някой нарежда думите:

„Да знам какво искам и да имам начина да го постигна.“

Уау! Леле! Ами, сега?

Знам ли какво искам?

Аз ли не знам какво искам?

Че кой да знае по-добре от мен това?

Е, да , де….аааа…Кой съм аз, че да знам какво искам?

Кой съм аз?

И ето, че изпитах голяма благодарност към онази „аз“, която изрече тези думи. Усетих огромно облекчение. Не се натоварих с още едно бреме – още едно желание. Открих мъдростта си и доверието си към всичкото – такова каквото е, в най-добрия си вариант, в най-точния миг.

Богата съм, защото нямам желания

Повярвайте ми, минала съм през много желаене и сбъдване! Искала съм всичко тук и сега, веднага – колкото и парадоксално да е. Желаех го. Преживях и сбъднатите си желания. Все някой важен детайл бях изпускала и то идваше не точно такова, каквото съм го искала. Учех се как да си пожелавам по-качествено. И колкото повече се стараех, толкова повече се напрягах да не пропусна нещо важно….пфууу….на всичко отгоре идва, когато вече не ми е важно и нужно. Добре де, научих се да съм благодарна, приемаща, прощаваща…имало е защо да минавам през това.

Днес се оставям на течението

Вече не внимавам какво си пожелавам. Просто живея настоящето и давам най-доброто от себе си в този момент. Откривателско е, интересно е, надхвърля очакванията ми. Не, че нямам желания. Имам и се наслаждавам и наблюдавам всичките си стремежи, разочарования, наивности и магичности. Харесвам онази „аз“, която „си вярва“, както и онази „аз“, която никак не вярва. Познавам ги и ги признавам.

Най ми е близка тази, която има доверие на себе си, каквато и да е – новата в новия миг, необвързала бъдещето със сбъдването на минали желания, с настояването за важността им….Леко ми е! Нека падат звездите колкото си искат. Нямат ангажимент към мен.

Свободни са. Свободна съм.

4 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *