Каквото повикало, такова се обадило

3 min за четене

коса и трева

„Каквото повикало, такова се обадило! „

Помня всяко от стотиците хилядите интервюта, които съм направила в радио и телевизионния ефир. Едно от тях енаистина специално и не само защото беше с неповторимата Лили Иванова, а защото тя ми помогна да осъзная нещо изключително важно за  въпросите, намерението и отговорите.

Не е тайна,

че тя е трудно съгласяващ се за интервю гост. Тогава работех в телевизия, а екипът положи много усилия да я убеди да дойде в студиото. Подготовката беше изключителна.  Това си е събитие! Предварително подготвеният  сценарий с въпроси, които й изпратихме за одобрение, трябваше да бъде следван едно към едно, без импровизации. Как ли щеше да стане това, като аз не съм водещ, който чете от аутокю, та какво остава от листове? Така или иначе, отговорността се възложи на мен. Суетнята и притесненията за всички бяха големи. Аз се вълнувах, разбира се, но така и не успях  да се „спека“, защото не можех да си представя, че ще се случи нещо различно от това човек да говори с човек, по човешки.

В ефир сме.

Лили Иванова седи със сценария пред себе си, с подчертани и маркирани в цветно въпросите. Работила е по него, повече от мен, навярно! Погледнах я и заговорих. Разговорът тръгна веднага с лекота, която и за нея бе учудваща. Не погледнахме нито веднъж листовете. Говорихме откровено и приятелски за какво ли не. Енергията беше много силна, усещах хората около нас, слушат и забравят да дишат. Когато дойде финала, тя не повярва, че времето ни свършва и сама се покани отново да ми гостува.

Последните думи

бяха нейни и то абсолютно неочаквано за всички и най-вече за мен, световно неизвестната водеща на следобедно телевизионно предаване:

  „Калина, благодаря ти!- каза тя – „Никога не съм имала, токова уважение и истинско внимание в интервю с мен! Това е, което много липсва на българските журналисти – уважение  към този, с когото разговарят.“

Тогава се смутих и зарадвах, но по-късно имах възможността да осмисля колко важно нещо каза тя.

Какво означава уважение

и истинско внимание към този, когото питаш? Простичко е: да го слушаш и да го чуваш, да го усещаш и да му позволиш да извади най-доброто от себе си. Да бъдеш гостоприемен, но не угаждащ и нагаждащ се. Да искате заедно да дадете на „драгия зрител“  любовта и красотата, от които сме сътворени и с които творим. Да бъдеш едновременно достатъчно респектиран и в никакъв случай изплашен от висотата, до която се докосваш.

Това е човешката висота и в същото време човешката простота – ние сме еднакви и различни! Да зачетеш с уважение различността и с топло внимание еднаквостта!

Никога не съм била нито дивен фен, нито върл съдник на когото и да е. Винаги влизам на чисто в нов разговор, с нов човек с усещането, че сме от един източник, вървящи по различни пътища. Благодарна съм, че имам това познание и опитност и помагам на всеки, който има желание да се научи на чисто и просто говорене.

Контакти за консултации по:

Комуникации и публичност

Говорно-гласова интелигентност

Емоционална интелигентност

 

 

2 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *