Легенди и митове

Веднъж една приятелка ми каза: „Ако не се омъжиш докато си влюбена, после няма да искаш.“ Тогава никак не разбирах каква е тази теза, но повярвах, че изпуснеш ли момента, всичко е провалено. Колко се радвам, че пораснах и над тази измислица! Днес не само, че го разбирам, ами съм и благодарна, че имах достатъчно много горчиви опити, благодарение на което познавам влюбването, любовта и нямам нужда от митовете и легендите на „женско-мъжките капани“.

Дом или затвор

Съвместния живот, партньорството, брака могат да бъдат наш дом или наш затвор. Зависи кога сме направили своя избор – преди или след влюбването. Споделям с вас този откъс от книга на Гари Чапман. Надявам се да внесе повече осъзнатост в партньорските ни отношения.

Д-р Морган Скот Пек

„Ако влюбването не е истинската любов, какво е то?

Д-р Пек стига до заключението, че то е „генетично предопределен инстинктивен компонент на действията при размножаване. С други думи, временното срутване на границите на егото, каквото представлява влюбването, е стереотипна реакция у човешките същества спрямо определена конфигурация от вътрешно сексуално влечение и външни сексуални стимули, което увеличава вероятността от сексуално съчетаване и свързване, за да се съдейства за оцеляването на вида.“

Гари Чапман

„Независимо дали сте съгласни с такъв извод или не, онези от нас, които са се влюбвали и са разлюбвали, вероятно ще се съгласят, че това преживяване наистина ни катапултира към емоционална орбита, която не наподобява на нищо друго, което сме преживявали. То обикновено изключва способностите на разума ни и често разбираме, че правим или казваме неща, които никога не сме правили в по-трезви моменти.

Всъщност, когато се приземим от емоционалния транс, често се чудим защо сме сторили тези неща. Когато вълните на емоциите утихнат и се върнем в действителния свят, където изпъкват различията ни, колко от нас се питат: „Защо сме се оженили? Та ние не постигаме съгласие в нищо!“

И все пак

„И все пак, във върховата точка на чувството на влюбеност сме си мислили, че сме съгласни за всичко – или поне всичко, което е важно. Това означава ли, че след като сме били подмамени да се оженим от илюзията на влюбването, сега пред нас стоят само две възможности:

1) да се обречем на живот на нещастие със своя партньор или

2) да скочим от кораба и да опитаме отново.

Нашето поколение избира второто, докато предишни поколения често са избирал или първото. Преди автоматично да заключим, че сме избрали по- доброто, може би трябва да преценим данните. Понастоящем 40 процента от първите бракове в Америка завършват с развод. Шест десет процента от вторите и 75 процента от третите бракове завършват по същия начин. Явно перспективата за по-щастлив брак при втория и третия път е още по-ограничена. Изследванията сякаш сочат, че има трета и по-добра алтернатива:

Можем да признаем какво е влюбването — временен емоционален възход — и да започнем да преследваме „истинската любов“ със своя партньор ?

Този вид любов е емоционална по природа, но не маниакално завладяваща! Това е любов, която обединява разума и емоциите. Тя включва действие на волята и изисква дисциплина, и в същото време признава нуждата от лично израстване. Най-основната емоционална нужда не е да бъдем влюбени, а да бъдем истински обичани от някой друг, да познаем любов, която извира от разума и избора, а не от инстинкта.

Аз имам нужда да бъда обичан от някой, който избира да ме обича, който вижда в мен нещо, което си струва да бъде обичано.

Този вид любов изисква усилие и дисциплина. Тя е избор да вложиш енергия в усилието да даваш на другия, да знаеш, че неговият или нейният живот се обогатява от твоето усилие, че ти също ще откриеш удовлетворение – удовлетворението, че истински си обикнал някого. Тази любов не изисква еуфорията на влюбването. Всъщност истинската любов не може да започне, докато не премине влюбването.“

„Петте езика на любовта“ Гари Чапман

error: Content is protected !!
Share This

НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ИМАМ ВРЕМЕ

*Щастлив* Здрав* Богат*
Всичко е въпрос на време!
Намери своето Време!

Поръчайте книгата тук