„Идеята за себе си“ и „Аз съм себе си“

2 min за четене

Идеята за себе си

„Идеята за себе си“ и „Аз съм себе си

Кой съм Аз?

Който мисля че съм.

Който искам да съм.

Който съм, защото действието е живота ни. Останалото е идеята за него.

Навярно всичко това?

И всъщност, който избирам да съм.

Голямото предизвикателство

Да приема това, че хората говорят едно и правят друго е едно от най-трудните за мен неща. Предизвиква ме да съм внимателна. Разбира се, с хората, но най-вече със себе си. Как? Това ме прави особено съзнателна по отношение на  – говоря ли аз каквото правя и правя ли аз каквото говоря? Аха…..понякога не, но за сметка на това си го ловя! 

Признаване на грешките

Забелязали ли сте, че да си признаваш грешките, прави живота ти не много лесен? Първо, веднага си обявяван за „по-малко“ от другите. Втора, удобен момент да бъдеш наказан.(Защо хората обичат това?) Трето,това ме прави особено трудна за приемане от другите, защото предполага, че може пък и те да си признават понякога грешките. Подобно огледало, създава страха, че се очаква от теб същото. Разбирам ги за неприемането – трудно си е, при все че е по-лесно да се общува така.

Пътят

от „Идеята за себе си“ до „Аз съм себе си“ е много кратък и много дълъг –

само една дума „лъжа“ – като пукнато огледало. Можем да се оглеждаме безкрай и пукнатината, винаги ще стои върху образа ни. И аз ще го виждам, и другия…и ще се правим, че няма пукнатина….докато намерим пътя към истинкия Аз.

Фесилитатор, консултант, треньор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *