Доброто е Perpetuum Mobile – Ден Седми

4 min за четене

Perpetuum mobile

Доброто е Perpetuum Mobile*

Ден Седми – това е последния ден от предизвикателството, което приех и първия ден от новия ми живот.

Минах през пресътворяването на личните си светове. Благодаря на Ясен Николов, че ми напомни да си запаля фенерчето! Мина времето, когато чаках да си помисля, че зная, за да споделя. Вече споделям настоящия миг, който откривам сега, пред вас, с вас. И така, още от началото на „7 дни Добро“ не знаех какво ще излезе.

Оставих само да ми се представи каквото си викам.

Затова и не броях поредните дни, а просто дните в тази „7-ца“, когато си дойдат. Между другото, прекъсването от 3 дни си беше голямо добро без интернет! Сега се връщам към началото – Ден Първи и минавам през Втори, Трети, Четвърти, Пети, Шести ден и осъзнавам какъв подарък съм направила за себе си, колко нови открития, осъзнавания, преживявания.

Ето какво не знаех преди – Доброто е Перпетуум Мобиле.

Самозарежда се с добро – колкото повече, толкова повече!

Животът ми се промени с писането. Пишех само, когато ми е вдъхновено.  Придобих нови умения, ставах по-сръчна. Понякога полудявах, че нещо ми се опъва и е извън контрол(като компютър или интернет). Тогава наистина ставаше интересно, защото написаното не ме оставяше да изпусна Доброто в тази ситуация.

Забелязах, че откакто фокуса ми е върху Доброто, няма как да стане Лошо,

в смисъл – предишното „лошо“ вече беше в стара форма и нова същност. Какво става?

Фокусът го усилва,макар да не се знае дали го създава или осъзнаването се увеличава.

Колкото повече вниманието ми бе и е в Доброто, толкова повече го виждам и живея, създавам, осъзнавам, привличам.

Вибрацията и честотата, на която сме – привлича други като нас.

Освен това, не ти отнема нищо – енергия, материя, време. Нищо не ми липсваше, всичко си имах, при все че давах. Доброто е безкрайно и се самозарежда. Има си го. Просто е хубаво да го познаваме и да му се доверим да ни води. Неведнъж се запитвам и как да позная доброто, след като и преди го е имало, пък не съм го виждала или съм се обърквала?

Проверка – Доброто е добро, когато добро за мен е добро за теб и обратно.

Понякога доброто е като в приказката за „Красавицата и звяра“. Лесно се познава, когато е красиво и видимо. Невинаги е в прелестна премяна. И знаете ли, дори не ви говоря за невзрачни хора, които не забелязваме, а ни помагат на пътя. Насочвам ви да се замислите за хилядите ситуации, когато си мислим, че

вратата, която ни затварят е края на света, а всъщност ни качват на по-високо ниво.

Колко пъти сме се разделяли с хора, работа, места и драмата е била голяма, страданието безутешно. Минавало е време и в по-добрия случай се сещаме с усмивка за напразно пролетите сълзи и безсънни нощи.  Спомнете си за Фокуса и Усилването на Доброто!

Имам и още за разказване и все пак, времето е пред мен….ще продължа в други включвания тук.

За финала на този седми ден, ще си завещая няколко неща:

Пиши за доброто, колкото и да не е „най-търсената“ дума в Google!

Показвай доброто, прави го известно, нищо че някой твърди, че не е смирено!

Чети себе си след време – ти вече знаеш!

Спирай, когато ти се уморят очите!

Нарушавай собствените си правила и граници!

Чувай какво казваш, когато изричаш „Добро утро“, „Добър ден“, „Добър вечер“!

Един човек да се почувства по-добре от сайта ти, струва си – дори и това да си само ти!

 

*Вечен двигател (като синоним често се използва латинският израз Perpetuum mobile — „вечно движение“) е устройство, при което изходящата енергия е равна или по-голяма от входящата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *