Детето е партньор и учител

3 min за четене

Детето е партньор

Детето е партньор

Малко преди да започна да творя това споделяне, месинджъра звънна и всъщност се случи това, което исках тук да благославям – един от онези разговори:

Разговорът с детето-партньор.

Ще се върна много назад във времето. Аз съвсем не бях от малките момиченца, които мечтаят да станат майки. Просто знаех, че и това ще стане. Стана лесно, бързо, навреме и от точния човек. Човекът не остана, но се срещнах с най-невероятното партньорство в живота си – това с детето.

Детето, с което се учим заедно

Не знам дали аз я изградих такава, дали ми се падна, дали я заслужих или тя мен….каквото и да е, това за мен е най-ценната връзка.Не казвам „единствената възможна по този начин“, а ценната като същност! Не съм „идеалната“ майка, не готвех неповторимите ястия „на мама“, не я държах непрестанно в ръцете си, не се отказвах от себе си заради нея, не правех „големите жертви“, но

ЖИВЕЕХ С НЕЯ, моята дъщеря.

Бяхме заедно в своето несъвършено съвършенство, откривахме се-през сълзи и смях, грижехме се, лъжехме се, криехме се и се разкривахме до кръв.

Живяхме истински заедно

Позволявахме си свободата да сме заедно по отделно, да бъдем себе си.

Научихме се на любов без срокове, без граници, без такси, без условия. Въобще не знаехме какво правим. карахме го на естественост отвътре, с пълно отдадени сърца и отговорно ангажирани умове. Присъствие, на което може да се разчита, не защото винаги си на разположение при повикване, а заради спокойствието, че сме свързани, без да си принадлежим и дължим нещо.

Някак високо вдигнахме гредата за това, що е любов!

Сега се опитваме да я творим и извън нашите отношения. Днес живеем далеко една от друга, по-близки от всякога и това няма нищо общо с „чуваме се по три пъти на ден“. Живеем различни животи, вървим по нови и отдавна познати за другата пътища.

Аз се уча от нея, тя споделя с мен.

Благославям живота и всяка „крива“ пътека, която ме доведе до тук!

Благославям теб, човеко, който можеш повече, отколкото знаеш……ако се довериш на неизвестното, на истинското, на неопределеното от границите!

Забравих да ви кажа – броя нейните години, за да сметна моите, защото ние нямаме възраст и разлика, само различия.

И преди да сте се възхитили безкрайно, да ви кажа: Не пропуснахме да минем през драмите, егоизма, властолюбието, манипулациите, игричките….не пропуснахме да бъдем цветни и….. в СЪЗНАНИЕ.

В него сме и днес – аха, някоя да заспи и другата се появи.

Това за мен е партньорството – отвъд идеалността, която единия поставя като цел на другия, над състезанието за постижения и заслуги. Вървим по пътя си и когато някоя се умори, тръгне да пада или почти се е срутила, другата подава опора, ала оставяйки я в собствената й посока, неотмествайки я от личните свободни избори.

За мен това е свещено!

Уча се да го създавам и в други партньорства.

Благодаря ти, чедо! Партньор!

Това писмо съм й написала преди време и днес заставам зад думите си.

 

 

9 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *