Да живееш…

6 min за четене

Да живееш, каквото си написал

….е повече от истина….

Когато създадох този сайт и започнах да пиша в блога, си обещах и обещах, че това е заради мен самата и е споделяно с другите, но няма да ставам роб на матрица, изисквания, задължения, които ще ме откъсват от свободата и автентичността ми. Аз не съм „най-добрият ви приятел“, който всеки ден на закуска ви поднася умнотии. Не съм и от „модния бизнес“, чрез „спамене“….

Просто не ми се работи, живее ми се.

Затова и повече от месец не съм писала нищо тук. Гмурнах се дълбоко в живеенето, на каквото съм изписала. Не, че преди не живеех, но дойде време да съм невидима и тиха, за да чуя най-финия звук и да провидя тайните в общуването ни. Не знам дали ще успея в един текст да напиша всичко и дали ще е точно днес, но не е и нужно.

Къде съм днес?

Тук, където имам всичко. Цял живот съм вървяла към това място в мен.  Получавах, давах, търсех, намирах, пропусках. Учех се и поучавах, наблюдавах и съобразявах. Плашех се и продължавах. Плаках, разплаквах, умирах и се прераждах…..нямаме нито един грешен ход, нито една изгубена секунда. Там сме, където сме, защото това можем и това е най-доброто в този миг. Всеки, който ме познава, знае, че съм

Фен на Любовта.

Че друго има ли? Винаги сме в нея, но не я живеем, ако не я познаваме. Не я ли познаваме, не можем да я създаваме. Не я ли създаваме, не можем да сме в нея, въпреки, че всичко е любов. Да се появи и да ти е радостно , без да я разпознаеш, Да й обърнеш гръб, После да я догониш, Да я спреш и да й се представиш, Да се запознаете и Да продължите заедно….Срещнах я, Създавам я, Живея я, Опазвам я, Грижа се за нея….. И тя за мен. Има я, защото не повярвах на другите. Разсърдих им се, даже, че са ме лъгали и Тя, Любовта, ми напомни за себе си…Тя ме спря и ми се представи отново – присъстваща във всяка грешка и всеки грешник по пътя ни към Нея. Прошката е билета за продължението. Иначе на входа, всеки е добре дошъл.

Какво осъзнаване  преживях и интегрирам(не става без последните две действия), а сега и предавам нататък!? Нека историята започне сега!

Епизод Първи: Да и Не, и ДА

Когато получих поканата, веднага казах Да…и се започна „филмът в главата ми“. Миналото е живо под формата на страхове, които упорито ни бранят от настоящето….(целият текст)

Епизод Втори: Правилата на Очакванията или как се вярва в Невъзможното

„Как знаеш, като не си проверила , даже?“ – Три пъти се отрекох от себе си и три пъти Гласът ми го напомняше. (Колко е хубаво да имаш приятелки от „високите етажи“!)…(целият текст)

Епизод Трети: Обезоръжена

Отивам на заколение. Няма оръжие. За какво ли ми е нужно? Ще се бием ли? Май, яко са ме млатили преди? А, да, спомням си и не мога да забравя.! А, трябва ли?“…(целият текст)

Епизод Четвърти: Гневът и прошката – тялото не мълчи

Защо ми се случи сега – болестта?!…(целият текст)

Продължава се само „на чисто“

Не си ли чист, замърсяваш и новата среда с бацили. Помня една своя мисъл и тя е: Ако в прясна храна сложиш малко вкисната, цялата ще се развали. Ако във вкисната храна, сложиш малко прясна, няма да стане цялата прясна. Така е тук, с материята, мислите, емоциите. Със Светлината е друго: Малка светлинка отменя тъмнината. малко Тъмнина не отменя Светлината. На чисто е когато всичко си видял, приел и пуснал……

Епизод Пети: Да си щастлив сред нещастни -изкуството да не бъдеш сам

Искаме да изберем подходящото време, ама не става, защото такова няма за абсолютно всички. Останалото е да ти стиска да си щастлив!…(целият текст)

Епизод Шести: Език мой, езици наши

Епизоди, епизоди…..: Отвъд думите в главите ни…(целият текст)

7 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *