„Голямата картина“ и Пикселите

6 min за четене

свтлинни точици

Приказка за малки и големи.

Приказка за смели, които знаят, че се страхуват.

Помните ли колко малки бяхте преди да се родите? А помните ли малкото пространство, в което сте живеели тогава? Е, нещата се променят и ние се раждаме. Винаги ще ни липсва онова малко местенце, в което ни бе така спокойно, защитено, уютно и обично….Ще го заместваме до края на живота си с прегръдките на любими хора(дай Боже!) Всичко това е нормално и повтаряемо.

Какво се случва с нас в „Голямото“?

Изплашени живеем в него, заобиколени от безкрайности и неизвестности.  Научаваме се да живеем в „Голямата картина“, но все така ни плаши да я виждаме. Придобиваме умения да управляваме света си и той дори ни утеснява, щом веднъж сме го овладели. Е, разбира се , можем и да поостанем, дори да останем до края си в „малкото“. Рано или късно, обаче Животът ни „чука на вратата“ за промяна, разширение, излизане от нещо и навлизане в нещо.

И ето, пак е страшно!

За да управляваме неизвестността, запълваме това пространство в умовете си с мисли – спомените от миналото и плановете за бъдещето. Даааа….ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕ!

Вероятно ще поспорим, че не всеки се плаши от „Голямата картина“? Затова и започнах с „преди раждането“. Всеки, абсолютно всеки се плаши. Различни са ни усещанията за „голямо“ и „малко“. Тази статия е за ходенето из „голямото“, без да ни стресира и парализира.

Пиксел по пиксел

Веднъж прочетох за човек, който се страхува от височини, а работел като бояджия на външни стени на небостъргачи. На въпроса как е преодолял страха си, той отговаря: „Не съм, но се фокусирах върху всяко отделно движение на ръката си и не гледах надолу или нагоре.“ Спомних си тази история  на прага на поредната си „Голяма картина“, която се произвежда от случваща се промяна в живота ми.

Зад гърба си

имам изпълнени много „Големи картини“. За някои хора, това си е направо невъзможно. И на мен щеше да ми изглежда страшно, ако не знаех, че вече ми се е случило. Значи може! И как точно? Не съм ли се плашела тогава? Спомням си сега. Направила съм го без да се занимавам с „Голямата картина“, просто стъпка по стъпка, отдадено движение с любов към случващото се.

„Голямата картина“ е нужна веднъж.

Трябва да я видим, за да имаме посоката. Искаме ли, обаче да се движим, е добре да покрием платното със завеса. Знаем, че е там, пред нас, но не се занимаваме непрекъснато  с  това. Имаме посока, имаме мотивация. Връщаме се към „Голямата картина“, ако ги загубим. В останалото време?

Нуждаем се от спокойствие и малки стъпки, за да се случва чудото.

Забележете как се чувства тялото ви , когато сте стресирани! Какви мисли имате в главата си, ако има такива и не е пълен блокажа. Когато сме стресирани от „Нещо голямо“, което  ни предстои, същество ни си представя, че през цялото време по пътя на изпълнение и движение, ще се чувстваме така. А, това, наистина е страшно! Никой не иска да живее в непрестанно сърцебиене, стегнато гърло, главоболие, треперещи ръце, сковани крака….затова

Забравете „Голямата картина“!

Извадете лист хартия и напишете стъпките си. После го приберете някъде и забравете! На друг лист напишете само тези стъпки, които може да извървите днес. И така всеки ден. Стъпка по стъпка. Пиксел по пиксел.

Още по темата тук.

Видео от моя лекция, свързана с темата.

  1. Трите списъка в живота

    […] колко са важните за нас неща и кои са те, може и да ни се опрости картинката, да ни олекне тежкия багаж, да ни просветне..и даже да […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *