Всяка стъпка е лично прохождане

1 min за четене

Всяка стъпка е лично прохождане.

Когато родител учи детето си да ходи, той го прави в началото с него, плътно до него изминавайки разстоянието от точка А до точка Б. После оставя детето на точка А и го очаква на крайната точка Б, като го насърчава да извърви пътя само и това може да се повтори многократно до успешен завършек на тази задача.

Забележете!

Когато си учител, ти многократно извървяваш пътя

между „точката на незнание“ до „точката на знание“. Не стоиш през цялото време на точка Б, подвиквайки:

„Айде бе, какво правиш още на точка А, за какво ти е да стоиш на точка А? Виж, на точка Б е по-високото ниво!“….

Ето, това най-често правим, когато даваме акъл, съвети, философстваме и не оставяме другите да извървяват своя самостоятелен път от точка А до точка Б!

Да бъдеш спокоен наблюдател, практикувайки живота си споделено, те прави най-достоен учител, ако това ти е важно толкова. При всяко положение,

учещите се сами виждат, чуват, взимат, интегрират и живеят това, от което те имат нужда в този момент.

Останалите само служим на неведомите пътища на другите, за което те нищо не ни дължат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *