Връзката с детето ни

5 min за четене

Връзката с детето ни

връзката с детето

Създаваме децата сипо различни причини. Виж „Защо създаваме децата си?“

По един или друг начин, те растат, развиват се, възпитани са на нещо, оформят се като личност, отделност(Дали?).

Пътят на децата ни е, да ни напуснат един ден – изведнъж, бавно или никога.

Това зависи от връзката, която сме създали с детето си. Отговорността ни на родител, обаче често бива подменяна с идеята за контролиращ притежател, та дори под формата на „горд родител“.

Горките ни деца!

За победите, грешките и грешните очаквания

Родителите очакват от децата си победи, с които да се гордеят. Не е ли това чиста проба  Егоизъм ?

Защо децата ни нямат право да грешат?

Да направят своите собствени грешки? Нали всеки се учи от грешките? Победите са много хубаво нещо, но те не са учители. Те само ни вдъхновяват и енергезират да продължаваме. Чудесно! Може ли само успешни да бъдат децата ни, само победители? Знам, че си отговаряте наум – „не„, и все пак…….Колко пъти сме скачали на сън или в реалност, срещу несполученото, неполученото от децата ни?

Очакваме ли от тях да бъдат „по-добри от нас“?

Да не допускат „същите грешки“? Настръхвам! Как е възможна такава жестокост? Да искаш някой, та най-вече собственото ти дете да бъде „свръх“.?

Да няма правото да е слабо, неспособно и нуждаещо се?

Разбира се, аз съм родител и знам благородната природа на тези изисквания за безгрешност – страх ни е. Умираме от страх дали ще оцелеят. Срамуваме се от собствените си непостигнати върхове. Не можем да си простим, че не сме успели да бъдем „свръх човека“ – дете на своите родители….А, може би, на никого не му е пукало за нас и сега е време да покажем „какво е то родителска любов и грижа“. Изтръпвам! Мъчно ми е – и за децата, и за родителите.

Децата ни ще оцелеят.

Ще бъдат по-добри от нас.

Ще ни надминат със сигурност, само ако ние не ги спрем.

Как ли? Как спираме децата си? Като им спираме въздуха. Като не им позволяваме да вдишват от истинския свят, живот и кислород – със всичките им замърсявания, заместители и добавки. Ако не отпускаме въжето, ако не им позволяваме да се отдалечават толкова, че да не ги виждаме, как ще започнат да ходят сами, че и полетят един ден? А, дали пък не се страхуваме, че ще ни напуснат един ден?

Децата ни трябва да си тръгнат, 

ако искаме да сме дали наистина живот на човешко същество.

Но…. те няма да си тръгнат, ако сме ги дресирали добре.

Няма да си тръгнат, ако сме ги научили, че грешни и неспособни, никой няма да ги обича – само ние. Защото само ние знаем техните слаби места. Никой не трябва да ги знае. Научили сме ги да не действат, за да не грешат. Когато сгрешат, да излъжат, да се скрият или кажат само на нас, та да замажем работата. Научили сме ги да живеят скрито и нечестно – но с нас, завинаги. Е, не всеки е така, но повечето…..родители….Истинският родител знае:

Децата имат нужда да грешат

И ние сме до тях, когато грешат, защото това е най-добрата и защитена среда и време за допускане на грешките.

Съпровождаме децата в грешките им – това е родителският смисъл.

Да се гордее всеки може и да се величае с измислените си заслуги. Децата ни могат и празнуват победите си с приятелите и избраните от тях хора! Децата ни могат да ни забравят в такива моменти. Заболя ли от такава мисъл? А, не бива!

Децата имат нужда от нас

Кога? Когато те ни потърсят, не когато ние ги търсим – непрестанно, невъзможно перманентно…..

Нормално е децата да ни търсят, когато имат нужда от закрила само.

Нормално е да грешат и ние да ги научим, че това е нормално. Нормално да е показваш слабостта си – не на всеки, но все на някого. Докато сме близо до децата си е времето да ги научим как да създават връзки с околния свят.

Интимните отношения се случват, когато можеш да си позволиш да бъдеш уязвим и също така да приемеш уязвимостта на другия.

Да си родител е жертвеност, но жертвеност на Егото. То умира, предава се. забравяме за Слава, Гордост, Заслуги, Значимост, Предимство…забравяме..

Помагаме като ги освобождаваме

от ангажимента да бъдат „нашите деца“! Как?

Продължава тук: „Освободи детето си“

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *